Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Преображение Господне – време за промяна и равносметка

Преображение Господне (6 август) е един от дванайсетте Господски празници. Установен е още в първите години на християнството, попада в периода на Богородичните пости.



Св. Преображение Господне,  икона от Теофан Грек.Петър, Яков и Йоан са тримата ученици, които Исус Христос завел на планината Тавор в Галилея. Там Спасителят изпаднал в дълбока молитва, лицето му се променило, дрехата му станала бяла и бляскава. Бил обгърнат от небесна слава, както свидетелстват църковните текстове. До него се появили двама мъже – пророците Мойсей и Илия. Те говорели за скорошната му смърт в Йерусалим. Петър, поразен от видяното, предложил да останат на планината, като преди това направят три сенника за пророците и Исус. Тогава на небето се появил светъл облак, от който се разнесъл глас: “Този е Моят възлюбен Син. Него слушайте.” Така бил показан ясно произходът на Христос и предричаното от него ново царство. Приел отново обикновен вид, той казал на последователите си, че могат да говорят за видяното едва след възкресението му. Всяка година църковният празник Преображение напомня именно тази божествена трансформация на Христос.

Народните вярвания, ритуали и забрани около 6 август са свързани с промените, които носи пренастройването на биологичния часовник. Те отразяват и нескончаемия стремеж за правилно поведение, съобразено с божиите закони и предписания – така, както нашият народ ги е прочел в отворената книга на природния и житейски кръговрат.

Макар и разположен в разгара на лятото, според народните представи Преображение бележи пределното време на прехода към есента. Слънцето се обръща с гръб към лятото и с лице към зимата. Денят намалява, змиите и гущерите се скриват по дупките си, лястовиците започват да се събират за своето пътешествие на юг. В някои родопски села съществува вярата, че Господ „прибрязнува” (пуска бразда) от небето – знак, че може да започне сеитбата на есенните култури. Казват, че в нощта срещу празника в небето се отваря „божата врата”. На нея се явява сам Господ и изпълнява желания. Това вярване съществува и до днес. Отнася се преди всичко за друг граничен момент в природата, отбелязван на Богоявление (Йордановден, 6 януари). Но надеждата за светло преображение и промяна държи будни хората и срещу Преображение. На много места у нас майките карали децата си да гледат нощното небе, за да не пропуснат мига и да се помолят за здраве и богатство. Учели по-младите, че това е време за равносметка и вътрешно преобразяване – преди да се смени сезонът и природата да поеме към зимното затишие.

Най-разпространеният обичай на този ден е благославянето на гроздето. Стопаните носят първото узряло грозде в църквата, а свещениците пеят специално молитвено песнопение. След това жените раздават от осветения плод на всички в семейството, на близки и роднини. На някои места излизат на пътя, по който минават селските пастири. Освещаването на гроздето е ключов момент – от него се прави виното, символичният образ на Христовата кръв. В българската традиция е забранено да се яде грозде преди Преображенската служба. Разрешава се едва след изпълняването на обичая. В кàпанската общност (етнографска група българи, живеещи в Североизточна България) съществува локално вярване, което забранява да се яде червено грозде и червена диня. Казват, че това води до неприятни следи по лицето.

Наред с гроздето, в някои райони носят в църквата къпини и извършват същия ритуал. Според поверието Господ създал лозата и нейните плодове, давайки частица от своята благословия чрез тях. За да подмами човеците да ядат от неговите плодове, Дяволът направил къпината, която зрее по-рано от гроздето. Ето защо народната традиция забранява да се ядат къпини преди да е узряло гроздето – т.е. преди Преображение. А на празника задължително трябва да се опита първо от плода на Бога.

Още от категорията

С отварянето към света българинът променя културата си на хранене

Професията на готвача става все по-престижна, а хората които се занимават с нея трябва наистина да я обичат, защото часовете труд са много, натоварването и отговорностите – също. Небесен покровител на готвачите е Св. Лаврентий – един от седемте..

публикувано на 10.08.25 в 07:55

XIII Национален събор на народното творчество – Копривщица 2025

С официална церемония в местността Войводенец официално беше открито тринайсетото издание на Националния събор на народното творчество в Копривщица. Съборът се провежда от 1965 г. на всеки пет години в първата пълна седмица на месец август...

публикувано на 09.08.25 в 11:51

Три дни, шест сцени и над 7000 участници – Копривщица събира най-добрите самодейци от България

Сърцето и ритъмът на българския дух – с тези думи метафорично може да определим Националния събор на българското народно творчество. По традиция от далечната 1965 година, проявата се организира веднъж на всеки пет години в първия уикенд на месец август в..

публикувано на 06.08.25 в 10:50