Едва ли ще откриеш по-диво и откъснато от цивилизацията място. А решиш ли да поемеш по пътищата му, които едва се провират сред гъстата растителност, можеш и да се изгубиш. Защото в Странджа господар е не човекът, а природата. В цялото й великолепие и непокорна красота!

Познаваме я най-вече заради крайморските й селища Синеморец, Варвара, Царево и Лозенец, които през лятото се пълнят до изнемога с туристи. Малцина обаче се сещат да загърбят нажежения бетон и човешката гмеж, за да се насочат към вътрешността на планината. Сред гънките й човек може да попадне на изненадващи находки, като забравени от времето мегалити, оброчища или тайнствени светилища. Някои от тях са превърнати в туристически атракции, но повечето ще трябва сам да откриеш за себе си, прекосявайки гори тилилейски и голи, обгорени от слънцето поляни. Стръмна пътека криволичи по планинските чукари, край останките на римската крепост Русокастро и отвежда право в пещерата „Рускина дупка”, за която се предполага че е била тракийско светилище от V в. пр.Хр. Това дивно местенце, обвеяно с легенди за змейове и похитени девойки, е известно сред местните хора с чудодейните свойства на аязмото си.

Наблизо откриваш ремонтираната наскоро църква „Св. Георги Победоносец”. В нея можеш да запалиш свещ и да се отдадеш на философски размисли. Въобще в Странджа човек лесно се откъсва от битието си на стресиран градски жител, за да се потопи в друго измерение. А тук мистични и неразгадаеми останки от древността те дебнат на всяка крачка.

Удачен кът за досег с миналото и за медитация по изгрев слънце е мегалитното светилище Бегликташ на не повече на 5-10 км от крайморските ни хотели. Представлява великанска конструкция от каменни блокове. Ако се вгледаш внимателно ще видиш, че са били обработени от човешка ръка, която с учудваща прецизност е изсякла кръгове, вани, стъпала. Незнайно как, някои от тези камъни, тежащи десетки тонове, са били преместени и подредени в странни конфигурации с цел да се обособи свещено пространство за боговете. А срещу входа на това древно светилище е разположен тронът на главния жрец, на който всеки турист бърза да се снима. Учените предполагат че храмът бил използван без прекъсване в продължение на две хилядолетия, а дейността му вероятно е преустановена през V век с разпространението на християнството по нашите земи.

И още една мегалитна структура разпалва фантазията на скитащия се сред странджанските чукари пътешественик. До феноменалния археологически комплекс се стига само пеш или с офроуд возило, не без напътствията на опитен гид. Отдалечеността му обаче не е никаква пречка за стотиците туристи, които всяка година предприемат истинска експедиция, за да разгледат местността Мишкова нива. В района се намира внушителен култов комплекс, използван като гробница на висш жрец, а после и като светилище на бог Аполон. Предполага се, че въпросната структура е служела за мавзолей на знатен тракийски владетел от V дo III век пр.Хр. Според учени, комплексът е бил използван от средата на второто хилядолетие пр.Хр. до късната античност. Но това, което привлича любителите на необясними явления, са археологическите разкопки в подножието на връх Градище. Според слухове и легенди, става дума за тайнствената гробница на египетската богиня Бастет, която, за да отмъсти на научната експедиция, дръзнала да наруши покоите й през 1981 г., изпратила на част от нейните членове прокоба и на някои и… смърт.

Но Странджа не е само мистика и история. Планината те грабва с аромата на диворастящи билки, с чуруликането на екзотични птички, както и с меките си извивки, разгърнати до хоризонта, като развеяна на вятъра коприна. А какво да кажем за вековните й гори? В сенчестите им пазви бълбукат водите на малки и големи реки. Велека и Ропотамо са най-атрактивни за туристите. Докато се плъзгаш с лодка по гладката им повърхност наблюдаваш костенурки, водни кончета и всевъзможни речни твари, както и необичайна за географските ни ширини лианоподобна растителност.

Между другото есента е чудесен повод да посетиш Природозащитния център „Пода” край Бургас. По време на миграция тук се отбиват представители на над 250 пернати вида, за да отдъхнат, да похапнат, а и да позират за снимки пред туристите. Яна Гочева от Българско дружество за защита на птиците разказва:

„На сезон могат да се преброят над 300 хил. мигриращи щъркела – т.е. това е горе-долу цялата европейска популация на белия щъркел! Освен това можем да се похвалим с много пеликани, с грабливи птици. Небето тук се изпълва с птици през април и след това наесен. Този комплекс от езера край Бургас е нещо, като оазис за техния миграционен път, затова е защитен, като част от европейската мрежа Натура 2000.”

Странджа с хилядолетните й светилища и сенчести гори, е оазис не само на птиците и на дивата природа, но и за всеки, който търси покой и път обратно към себе си. Планината те приканва да разгадаеш поне частица от непокорната й красота, обвеяна с тайнство и магия.

Снимки: Венета Николова

Регионът се популяризира по проекта „Магията на древността и красотата на природата от Бургаския залив до Странджа”.