Един живописен полуостров край град Черноморец разгръща историята си пред българските археолози. Наричан е Хрисосотира, известен е и с името Червенка. По времето на византийския император Юстиниан Велики (527- 565 г.) на това място е изградена мощна крепостна стена. „Става дума за едно малко византийско градче, което носи странното име Хрисосотира – буквално Златния спасител, Златния Христос” – разказва в интервю за Радио България доц. Иван Христов, заместник-директор на Националния исторически музей и ръководител на екипа археолози. И още: 

„Започнахме проучванията през юни, после имахме известно прекъсване. Сега, през месец септември, със средства на Министерство на културата, успяхме да разкрием цялата североизточна крепостна стена на полуостров Хрисосотира, да проучим две големи кули, доста добре запазени, пет големи византийски сгради, да открием една огромна двураменна стълба със стълбища, които са водели към бойните площадки на крепостната стена. Разбира се, открихме много находки. Това, което прави впечатление в първите проучвания, е че става въпрос наистина за много по-голяма крепост от близко разположената и проучена от нашия екип крепост Акра на едноименния нос.”

Археолозите обаче са достигнали и до значително по-ранни пластове на обитаване на Червенка – от VІ до V век преди Христа. Според Иван Христов, когато гръцките колонисти основават недалече от тук най-стария град на нашето крайбрежие – Аполония Понтика, те много скоро са разпрострели влиянието си върху съседните полуострови и удобни заливи. 

„На този етап можем да кажем, че в началото на VІІ век при някои от големите опустошителни набези на славяните, а може би и на аварите, крепостта е превзета вероятно по времето на император Ираклий (610 – 641 г.) и вече не е обитавана. Поне това показват откритите монети в културните пластове. Обектът е перспективен и се надявам, че през следващия археологически сезон ще си отговорим на много въпроси, които възникнаха в процеса на изследванията.” 

С това археолозите ще дадат своя принос и за обогатяването на музея в Черноморец, който беше открит на 23 септември. В него е подредена изложба, представяща значими обекти в Бургаския залив. Тя ще бъде допълнена и с предмети, открити през тази година. Артефакти от крепостта Акра и от залятото от водите на Черно море антично тържище в залива Вромос също са предоставени на музея. Сега в него може да се види все още малка част от тях. „В перспектива се надяваме всичко, което сме дали: керамика, монети, накити и други артефакти, да бъде видяно от гостите на град Черноморец, особено в следващия туристически сезон” – отбелязва доц. Христов. 

Засега Хрисосотира не може да се използва за посещения от туристи, тъй като е в границите на охраняем от армията обект, посочва той. Но, по думите му, рано или късно армията ще се оттегли от този полуостров, тъй като там вече няма военна инфраструктура. Друг е въпросът, че дори учените да напреднат значително с разкопките, ще трябват пари за консервация и реставрация. 

„Но какво се случва, ако и това успеем да направим? Вижте примера с Акра. След две години проучвания, дадени хиляди левове за опазване на стените за реставрация, в момента няма път до обекта, всичко буренясва и на практика оставам с тъжното чувство, че трудът ни е отишъл на вятъра. Ние си тръгваме с познанията, които сме извлекли от земните пластове, погрижили сме се за консервация, както повелява Законът за културното наследство, спазвали сме определени норми. Но оттук нататък ние оставяме едни паметници в ръцете на местните общини, и те трябва да се грижат за тях. Има примери в страната, и то доста добри, в които общините успяват да се възползват от нашия труд, включително да носят и парични дивиденти на общинските бюджети.”

Снимките са предоставени от доц. Иван Христов.