В митовете на древните народи кравата, бикът и волът са свещени животни, свързани с небесната сфера и с боговете, които я обитават. Древните египтяни си представяли небето като огромна крава, която ражда слънцето във вид на теле. Образът на небесната крава се среща и в скандинавските сказания, както и в митовете на африканските скотовъдци. Редица божества се явяват в образа на бик или пък бикът е техен атрибут и жертвено животно. Сред най-известните можем да споменем индийския Индра, египетския Апис, старогръцките Зевс и Дионис. Приемайки образа на бял бик, Зевс отвлича красивата Европа, а съпругата му Хера носи епитета „волоока” и понякога се изобразява с глава на крава. Следи от култа към бика се откриват и в Стария Завет, където се разказва за статуята на Златния телец, заклеймена и разрушена от Мойсей в Синайската пустиня. За подобна почит напомня и съзвездието Телец, а един от четиримата евангелисти, апостол Лука, се представя в образа на бик.

В традиционната култура волът е особено ценèн – както заради кроткия си нрав, така и заради работата, която върши: тегли ралото или каруцата и пренася товари. Оттам популярното и до днес сравнение „Работи като вол”. Според една поговорка „Човек без земя е половин сиромах, без волове – цял сиромах”. Селянинът нарича воловете си „ангели” и се обръща към тях с родствени названия като „баща”, „татко”, „братя”. За голям грях се смята да се бият или обиждат воловете. За такъв човек се казва, че „бие ангелите” или „псува баща си” и се вярва, че скоро той ще остане без волове – т.е. последен бедняк и скитник. Мома или невеста не бива да минава път на воловете, така както и на мъжете – в знак на почит и уважение. Смята се, че дори вълкът, който напада всички домашни животни, не закача вола и го избягва – в противен случай ще бъде убит. Заради способността си да предпазват от зли сили, говеждите рога и черепи се поставят над къщните врати или се набучват по оградите на дворове и кошари. Показателно е, че старите волове не се колят, а се оставят да умрат от естествена смърт и се закопават с уважение.

Интересен и вероятно много древен фолклорен образ е този на водния бик – митично същество, стопанин на езеро. Подобно предание се разказва за местността Езерището край с. Костенец, Софийско. Там имало езеро, където живеел воден бик. Щом селските говеда се приближавали към езерото, той излизал и се впускал в люта битка със селския бик, като накрая винаги го убивал. След дълго мислене селяните, които били сръчни ковачи, решили да направят железни рога за своя бик и така да го пуснат срещу водното чудовище. Планът им успял и водният бик бил смъртно ранен. Със страшен рев животното изчезнало във водите на езерото, които се обагрили в кръв. Скоро след това водата пресъхнала и се появила на друго място под формата на извор.