Над два пъти са се увеличили круизните туристи по родното Черноморие в сравнение с успешната за този вид пътувания 2013-а. Въпросният ръст, който така зарадва работещите в бранша, се оказа обаче щастливо за туризма ни стечение на обстоятелствата, което би могло да бъде впрегнато в разгръщането на една печеливша индустрия.

Данните са красноречиви. До края на месец октомври порт Варна ще посрещне 25 хиляди туристи, избрали да пътуват на борда на тези фантастични подобия на плаващи дворци. От пристанище Бургас пък заявиха, че до момента градът им е бил посетен от рекордните 18 хиляди пасажери. И Несебър – третата българска дестинация за круизни пътувания, се радва на небивал интерес. Това лято на порта му са акостирали 26 лайнера с близо 7 хиляди пътници. Стандартният престой на въпросните плаващи хотели е един ден – достатъчно време пасажерите да се запознаят със съответните туристически забележителности и да изхарчат средно по 100 евро за местните икономики.

Тазгодишното нашествие на круизни пътешественици по родното крайбрежие обаче си има съвсем логично обяснение. Макар че Черно море не беше сред най-популярните дестинации за морски пътешествия, напоследък интересът към него бележи ръст. Достатъчно е да споменем факта, че размириците в Северна Африка рязко ограничиха морските маршрути в района на Средиземноморието, пренасочвайки корабите по на север, далеч от конфликтните зони. Нищо чудно, че преди две години Черно море е било обявено за най-развиващата се круизна дестинация от водещите компании в бранша. А това от своя страна е дало сериозен тласък на записванията на този вид туристи в региона – научаваме от Владимир Караджов, чиято фирма е представител на няколко от най-големите круизни компании в света.

По традиция корабите правят едноседмични обиколки на Черно море, като акостират на няколко големи пристанищни града, обикновено четири-пет. Проблемът е, че от тази пролет конфликтът в Украйна наложи спешно промяна на маршрутите и пренасочването на пасажерските кораби от Ялта и Одеса към някои отсрещни пристанища, сред които и Варна, Бургас и Несебър. „До края на октомври над 120 кораба ще акостират на български пристанища, а в други години броят им не надхвърля 50-60” – каза за Радио България Владимир Караджов и добави:

„Истината е, че на круизните фирми им беше абсолютно невъзможно да променят маршрутите си, тъй като вече бяха направени резервациите, туристите бяха закупили самолетните билети и логистично щеше да им струва скъпо да отменят круизите си в Черно море. Но за догодина такъв риск не съществува и ако няма решение на проблема с Украйна, тези компании може да ограничат маршрутите в региона, като вече акостират на не повече от едно-две пристанища, а не на четири-пет, както беше досега. При това положение по-вероятно е да не изберат български порт, а някой румънски например.”

Причината, според Владимир Караджов, са големите такси, налагани от българските пристанища, които са най-високите в целия Черноморски регион. С тях страната ни рискува да отблъсне наплива на круизни кораби, отстъпвайки този благодатен туристически сегмент на съседна Румъния. За сведение през това лято пристанище Констанца е посрещнало толкова плавателни съдове, колкото трите ни порта, взети заедно. Ако пасажерските лайнери започнат да заобикалят родното крайбрежие, държавата може да загуби около 3 млн. щ.д. годишно – толкова са ежегодните ни приходи от круизен туризъм по данни на Варненската туристическа камара:

„Цените си бяха по-високи и преди това” – коментира Владимир Караджов. „От бранша се опитахме да ги намалим, но безрезултатно. Проблем е, че сме скъпи. Един кораб оставя тук десетки хиляди евро на ден, като плаща на съответното българско пристанище с 30-40 процента по-висока такса от тази, която би оставил на някои други пристанища в региона. В случая става дума за една обща сума, която включва и други разходи, като пилотски такси, влекачи, екотакси, пасажерна такса и пр. И когато се събере цялата тази сума, тя става неконкурентна спрямо другите черноморски държави. По тази причина круизните компании са склонни да избират румънско пристанище пред българско.”

А иначе администрациите на пристанищните ни градове вече чертаят амбициозни програми за превръщането им в още по-атрактивни круизни дестинации. Нови крайбрежни пешеходни алеи, разнообразяване на културния афиш, обособяване на паркинги за автобусите, които ще обслужват пасажерите и други мерки ще привличат големите кораби в родните портове. Дали обаче възходът на круизния туризъм у нас ще продължи, напук на неконкурентните такси, предстои да видим.