Граждани и гражданки, другарки и другари,

Делегацията, назначена от правителството и упълномощена от президиума на Народното събрание да вземе участие в работата на свиканото на 11-и този месец във Варшава съвещание за осигуряване на мира и безопасността в Европа, изпълни възложеното й поръчение. Тя взе активно участие в работата на Варшавското съвещание на осемте европейски държави и подписа договора за дружба, съюзничество и взаимна помощ.

Военната организация на Варшавския договор няма самостоятелна роля, тъй като при война тя поставя силите на Варшавския договор под съветско командване. На практика Пактът е инструмент за съветския военен и политически контрол, както и за легитимиране на присъствието на съветските войски в Източна Европа.

Договорът на практика не гарантира и обещаната „взаимна ненамеса във вътрешните работи и зачитане на държавния суверенитет” на държавите- членки. Неговите сили са използвани два пъти за потушаване на бунтовете срещу тоталитарната система. Войсковите му части се намесват през 1956 г. по време на протестите в Унгария и Полша, а през 1968 г. и в Чехословакия, по време на Пражката пролет, за да се сложи край на демократичните реформи, които правителството на Алексанър Дубчек е на път да въведе. След нахуването на Съветския съюз заедно със съюзни войски в Чехословакия през 1968 година, Албания официално се оттеглят от договора.

За чехите и словаците „смъртта” на Варшавския договор е приета като освобождение. Официалното му разпускане е обявено през юли 1991 г. именно в Прага – по време на съвещание на новите демократични лидери, ръководено от чешкия президент Вацлав Хавел.

Особено впечатляващо звучи речта на тогавашния депутат Соломон Паси, произнесена пред Великото народно събрание по повод разпускането на пакта. Може да чуете запис от Златния фонд на БНР. Годината е 1991 – края на Варшавския договор.