Под номер 25 в списъка на националните туристически обекти на България се нарежда православният манастир „Св. Йоан Предтеча”. Руините му се открояват на красиво възвишение над бреговете на река Арда, която пресича град Кърджали. Светата обител е била част от средновековния епископски комплекс „Св. Йоан Продром”.
Предполага се, че манастирът е бил основан през VI-VII в. на мястото на предишни църкви в типичен византийски стил. Интересното е, че планът на този храм следва т. нар. „атонски тип” и вероятно е издигнат по едно и също време с някои от църквите на Атонския полуостров. В миналото целият обект е бил духовно средище на една от големите средновековни епархии – Ахридос.
Останките от някогашния манастир излизат за пръв път наяве през 30-те години на ХХ век, а близо три десетилетия по-късно, по време на строителни работи, на бял свят се появяват и руини от църквата му. По-късно, когато стартират археологическите разкопки, учените попадат на следи от солидни крепостни стени, обграждащи голям манастирски комплекс. Но това, което удивило археолозите, са стените на някогашната църква, покрити със следи от уникални стенописи.
Историческите сведения и запазените останки от градежите дават основание да се твърди, че големият комплекс от сгради с църква, се е превърнал още в края на IX и началото на X век в епископско, а по-късно и в митрополитско средище. За това свидетелстват уникалните находки, намерени в храма и около него. Там археолозите откриват пет зидани гробници. Една от тях се намира в самата църква и е била херметически затворена. След внимателното й отваряне, учените с изненада съзират мощите на висш християнски духовник от края на XII и началото на XIII век. Според някои в гробницата са били положени мощите на патриарх Евтимий (най-известният български средновековен книжовник, духовник и православен светец), но други отхвърлят тази хипотеза, заради липса на достатъчно доказателства в нейна подкрепа.
В гроба са намерени още напълно запазен епитрахил (църковна одежда), тъкан със злато и с необикновена украса, както и църковни мощи, зашити в платнен кръст. Тази находка потвърждава предположението, че през Средновековието днешният Кърджали е бил важен християнски център. Счита се, че епитрахилът е изключително скъп и е бил изработен в Константинопол.
Вероятно в един по-късен етап храмът е бил разрушен. След това, за много кратко време, той отново е бил построен. Но по време на турското нашествие на Балканите целият комплекс окончателно е превърнат в руини и потъва в забрава.
Снимки: svetimesta.com и bg-patriarshia.bg
В своята многовековна история етрополският манастир „Св. Троица“, наричан още „Варовитец“, пази светли страници, изписани от калиграфи, изрисувани от изкусни художници. Тук преди стотици години се е развила и процъфтяла една от най-продуктивните..
Нос Калиакра е едно от най-живописните места на българското Черноморие, врязващ се 2 км навътре в морето. Склоновете му се спускат отвесно от 60-70 м височина. В тях вълните са издълбали дълбоки ниши и пещери, в които до 1981 г. намира убежище..
В резултат на ерозивните ледникови процеси през кватернера, във високите части на Рила са се образували множество езера, които са съществен елемент от високопланинския ландшафт. Веригата на Седемте рилски езера е най-дългата, най-живописната и..