До 25 ноември в Арт галерията на Националния дворец на културата може да се види изложба, посветена на 100-годишнината от Първата световна война. В нея са събрани 45 непоказвани досега снимки, запечатали мигове от ежедневието на офицери и войници от 55-и пехотен полк на Десета Беломорска дивизия. Експозицията е съставена от големия български фотограф Иво Хаджимишев. Ето какво споделя той в интервю за Радио България:
„По ирония на съдбата моят дядо, дипломатът Панчо Хаджимишев, е бил в Лондон във фаталната 1914 година, когато още не е било ясно България на коя страна ще бъде привлечена, за да участва в този световен конфликт. Тя е имала своя мотив, разбира се. Но, четейки неговите доклади от Лондон, виждам какви усилия са били употребявани не само от него, а и от цялата българска дипломация. Тя е била ангажирана със задачата да привлече вниманието на Великите сили, които са включени в този конфликт. Това е много мъчна задача за една малка държава, която излиза изтощена от предходните две войни.”
През 1912-13 г. страната ни се включва в двете Балкански войни, за да обедини територии, населени главно с българи, но останали под чужда власт. Участието на България в Първата световна война следва същата цел. Но и то, подобно на втората Балканска война, има трагичен завършек. Организатори на изложбата са Националната художествена галерия и Тракийското дружество „Войвода Руси Славов” – Пловдив, в партньорство с Министерство на културата. Председател на Тракийското дружество е генерал-майор Нонка Матова, отбелязала 11 световни рекорда по стрелба с пушка и вицешампион от Олимпийските игри в Барселона през 1992 г.
Снимките в експозицията са от три албума на офицери.
„Когато те влязоха в ръцете ми, бяха в окаяно състояние – разказва Иво Хаджимишев. – Ръководството на Националната художествена галерия не беше сигурно, че от този материал могат да се възродят образите. Работя повече от десет години на доброволни начала в галерията в областта на фотографията. Попитаха ме дали с тези снимки може да се направи изложба. Така се срещнах с Нонка Матова, генерал от запаса. От нея научих какъв е затворът на манлихерата и на колко километра отива куршумът, успоредно с това обаче започнахме да разглеждаме заедно тези почти невидими изображения. Аз работих върху тях, реставрирах ги, като съм се старал да запазя духа им. Налагало ми се е да възстановявам човешки лица, да почиствам, да допълвам местата, където времето безвъзвратно беше изтрило изображението. Колекцията е изключително ценна с това, че е съставена от албуми на частни лица, участници във войната, които са направили своите снимки за спомен.”
Според Иво Хаджимишев има снимки, направени от професионални фотографи, но сред офицерите е имало и хора, които също са се занимавали с това изкуство. „В тях се вижда битът, настроението, духът на тези места – продължава майсторът на обектива. – Виждат се ужасите на войната, разрушението. Най-силната снимка е с едни трудоваци, които разкопават общ войнишки гроб. И отдолу човeкът, който си е направил албума, е написал: „Фронта.Защо?” Ето, това е силата на тази изложба.”
Какви заключения за българската народопсихология, разкрита от фотообектива, ни предлага експозицията? Ето гледната точка на историка проф.Светлозар Елдъров, автор на текстове към нея: „Фотографиите от изложбата показват мигове от военновременното ежедневие, които свидетелстват, че на война българинът е същият, какъвто е у дома. Той се труди със същото усърдие, с което обработва нивата, прави окопа, землянката или щабната барака спретнати и уютни като собствения си дом, весели се с другарите и се радва на природата, както в родното си място, отнася се с военнопленниците като събратя по неволя, както би искал и другите да постъпват с него. Откъснат от дома, българинът и от окопа ще направи свой дом, за да живее с мисълта за близките.”
Снимките се предоставени от организаторите на изложбата
Находките от археологическите разкопки на Козарева могила – селище от V хил. пр. пр.н.е., се превърнаха в истинска сензация още през 2014 година, когато за пръв път бяха представени пред широката публика. Сред изящните експонати се открояват..
На 6 септември 1885 г. България отново става единна държава. В интервю за Радио България професорът от Софийския университет "Св. Климент Охридски" Иван Илчев разказа за факторите, които са довели до Съединението, когато Княжество България и..
На 4 септември 1974 г. е открита официално първата и единствена АЕЦ в България - "Козлодуй". Тя е и първата ядрена централа в Югоизточна Европа. Началото на ядрената ни енергетика обаче е поставено на 15 юли 1966 г. с подписването на спогодба за..
Православната ни църква отбелязва днес Събора на св. Архангел Михаил, предводител на небесното войнство и безплътните ангелски йерархии, победили..
Много рядка и ценна стъклена бутилка откриха археолозите в гроб от ІІ в. в южния некропол на римската колония Деултум край село Дебелт..