В началото на лятото, когато дни наред вали като из ведро, в Созопол, където още от детството си е прекарвал летата си, пристига един мъж. Той носи десет бутилки водка, за да се удави в нея. В онзи Созопол не виждаме сегашните гъсто застроени хотели, пъстри сергии и туристически тълпи. Камерата е заснела невероятно красиво море – спокойно и бурно, подводните дълбини, чисти плажове. Както и стара дървена къща, която пази мъчителни спомени и вини. Може ли това място да лекува раните от миналото, да даде надежда и смисъл на настоящето? Филмът „Потъването на Созопол”, заснет по едноименния роман на Ина Вълчанова, дава отговорите. Режисьор на лентата е Костадин Бонев, носител на много български и международни награди за своите документални и игрални филми. „Потъването на Созопол” неотдавна взе отличията за най-добър сценарий и за женска роля на актрисата Снежина Петрова от фестивала „Златна роза” за българско игрално кино. Именно с него бе даден старт на есенния фестивал „Киномания”. Ето какво каза в интервю за Радио България Костадин Бонев:
Какви според Вас са силните страни на сценария, лесно ли беше да „опитомите” с Ина Вълчанова за екрана историята от романа?
Много рядко ми се случва да харесам роман и да кажа: ето, това искам сега да го направя на кино. В случая беше точно така. На първо четене романът изглежда страшно кинематографичен и мога да си призная, че отначало дори не си давах сметка какво ме чака. Но се хванахме с Ина и след три-четири години работа стигнахме до финалния вариант.
Според Вас минало, настояще и сън съществуват едновременно във филма, каква е причината за това?
Целият ни живот е изтъкан от преплитане на минало и настояще. Те съществуват паралелно и реално, заедно. Ние сме непрекъснато в контакт с нашите близки, които вече не са между живите, и до които се допитваме непрекъснато в мислите си. Ние сме винаги с нашите спомени, смятайки, че някои неща са се случили едва ли не вчера, въпреки че са минали 20, 30 или повече години. В този смисъл понякога човек изпада в състояние, в което представата му за миналото е по-реална от това, което го заобикаля.
Казвате, че всеки има своя Созопол, че градът, такъв, какъвто го познаваме и обичаме от миналото, потъва. Какъв е вашият Созопол?
Искрено се надявам това да бъде един хубав Созопол, защото пазя много хубави и топли чувства към този град, който обиквам и във филма. Надявам се, че това е Созопол, който и зрителите ще обикнат, въпреки че може би ще им се види по-различен от града, който те лично познават.
Музиката в лентата е на композитора Николай Иванов – създател на първата българска етно-амбиент група „ОМ“. Костадин Бонев работи с него от години и изключително цени работата му. А музиката е много важен компонент в този филм, тъй като той разчита на интуитивните послания. Тя, както и изображението, създадено от камерата на Константин Занков, допринасят много за атмосферата в „Потъването на Созопол”. Много би ми се искало филмът да намери своята публика – в България и извън страната. Вече работим усилено за промотирането му на различни фестивали – обобщава Костадин Бонев.
Концертно изпълнение на сценичната кантата "Кармина Бурана" от Карл Орф в София се превърна в празник за меломаните и заявка за силата на музиката да стопява ледове в дипломацията. За първи път на една сцена се качиха три оркестъра от три съседни..
Житейската история на принцеса Мафалда Савойска е любопитна, вълнуваща и трагична. Тя е родена в Рим през 1902 г. и е второ дете на италианския крал Виктор Емануил III и Елена Черногорска, сестра е на българската царица Йоана. През 1925 се омъжва за..
По повод деня на свети Кирил, Археологическият музей "Велики Преслав" представя изложбата "По следите на учениците". Експозицията, посветена на създателите на славянобългарската азбука проследява Кирило-Методиевския маршрут в България, като част..