Отскоро на книжния пазар е ново българско заглавие – „Изкушението на колекционерката”, излязло в издателство „Летера”. До какво може да доведе страстта към лукса, стремежът на всяка цена да попаднеш в обществото на богатите и известните, доколко безопасни са техните среди – отговор на тези въпроси дава авторката Елена Александрова в интервю за Радио България. И още – ще стане дума и за друга нейна книга, преведена във Франция.
„В нашия живот се случиха толкова много събития, толкова много промени, най-фантастични метаморфози. Ние всички се радваме на нашата свобода, можем да пътуваме, да говорим каквото си искаме. Зададох си обаче въпроса, съдейки по мои преживявания, доколко ние реално сме свободни. И също така, въпроса за диктатурата – тя, като всяко нещо в нашия свят, има различни образи и превъплъщения. Какво бихме казали за диктатурата на парите на всяка цена и независимо с какви средства? Или например за богатството, което не е съзидателно, което е плячка? С плячката знаем какво се случва. Тя бива отмъкната на тайно място, разкъсана, изконсумирана. Така че в този смисъл смятам, че това са много сериозни проблеми на нашето общество, което иначе дава големи възможности във всяко отношение. Но точно тези проблеми ги възпират” – разказва Елена Александрова за книгата „Изкушението на колекционерката".
Островът и Къщата са знакови понятия във Вашата книга. На какво са символ те?
„Островът е метафора, той е място на известните, на богатите, на популярните, на успелите независимо по какъв начин. Към него винаги са се изпращали залпове и от омраза, и от завист. Понякога и от неистово желание хората да се озоват на това място, тъй като животът на един успешен човек е различен, той няма нищо общо с оцеляването, въпреки че и там се оцелява, но по друг начин. А що се касае до Къщата, моята героиня е по-скоро една банална дама, която в даден момент загубва възможностите си да се отдаде на хобито си, превърнало се в страст за нея. Тя колекционира маркови дрехи, дизайнерски бижута, френски парфюми, все скъпи неща. И в момента, когато не може да се отдаде на това хоби, разхождайки се на Острова, вижда тази къща. За нея тя е символ на сигурност и на хубав живот, на възможност да прекарва времето си приятно, тъй като тя е и естет. Тя обаче дори не си дава сметка какви граници е способна да прекрачи и какви закони има на това място, така че доста лекомислено се втурва в това приключение.”
А сега – и за първата Ви книга – фантастичния роман „Диви теменужки”, който излезе у нас, също и във Франция, в издателство „Велур”. В него рисувате един свят на антиутопия. Свят на невероятен лукс и удобства, но и на бездънна мизерия и насилие.
„Този роман е един триптих – има трима главни герои. Единият от тях – Андрей, живее в луксозна крепост, тъй като в това далечно бъдеще оцеляват само мегаполисите. Те са огромни, чудовищни. И дори диктуват своите закони на собствените си създатели. И моят герой – живеейки в луксозния си изолатор, в който не проникват нито шум, нито пък някакви чувства, защото общуването между хората вече е прекалено технологично, усеща в себе си огромна пустота, тъга. Но същевременно никой не е добре защитен, защото ежедневното зло нахлува по улиците на града от забавленията, които са по-скоро садистични, от огромните телестени в жилищата на хората. Доброто старо кълбо Земя вече е в доста лош вид. Екосистемата непрекъснато се пропуква…”
С помощта на агенцията „Запознанства и приключения с миражи” героят на Елена Александрова пътува през времето и пространството, среща се с израилтяните, водени от Мойсей през пустинята, с евангелския образ на Исус, с Малкия принц, възхищава се на простотата на живота, на добрината и съпричастието. Ето какво казва за книгата френската журналистка Софи Льоклер:
„Технологичното развитие на човечеството без съмнение подобрява ежедневието в материален план. Но човекът също е и духовно същество, макар и много противоречиво. Елена Александрова описва и липсата на духовно развитие, което трансформира хората в жертви на супер прогреса – технологичен и материален. Лично мен ме полазват тръпки, когато мисля, че един ден животът на обществото ни ще представлява разделение на супер бедни от една страна, и супер богати, от друга, и една голяма празнота по средата. И богатите ще бъдат толкова духовно бедни, че в действителност ще бъдат по-бедни от бедните.”
„Софи Льоклер прие книгата емоционално” – отбелязва Елена Александрова. „А един много добър критик, който пише под псевдоним Панталеймон, беше й направил обстоен анализ. И каза, че е впечатлен от нея, че в известен смисъл е тежка за четене, защото това, което се описва, не е нито толкова приятно, нито забавно. Но я определи като безспорен успех за българската литература. Звучи доста нескромно, но това са неговите думи.”
Македонските песни, градежите на църкви и манастири, даряването на камбани, изиграването на най-дългото хоро, помощите за деца сираци, срещите с българи от историческите общности – всичко това Илия Луков вплита в амалгама, побираща съзнателния му живот...
Българският филм "Стадото", режисиран от Милко Лазаров, е обявен за най-добър филм в международната конкурсна секция на 30-ия Международен филмов фестивал в Колката (бивша Калкута) в Индия. "Стадото" спечели Златната награда "Кралски бенгалски тигър",..
Днес, в рамките на 44-тия фестивал за спортни филми "Златен Паладин" в Палермо (Италия) ще бъде показан филмът на режисьора Николай Илиев "Без крила", представящ личната борба на параолимпийския световен шампион по дълъг скок Михаил Христов...
Македонските песни, градежите на църкви и манастири, даряването на камбани, изиграването на най-дългото хоро, помощите за деца сираци, срещите с българи..
Българският филм "Стадото", режисиран от Милко Лазаров, е обявен за най-добър филм в международната конкурсна секция на 30-ия Международен филмов фестивал в..