Семейство и дете. Това е чудото, което си пожела за Рождество Христово Кристиан Кръстев, министър на транспорта в служебното правителство на Марин Райков. Преди да стигне до министерското кресло, той извървя пътя от експерт до шеф на дирекция в министерството, бе начело на борда на летище Бургас, управлява пристанище Варна. Не се поколеба да остави сладката държавна служба и да се впусне в частния бизнес, за да постави у нас основите на една от международните нискобюджетни авиолинии.Освен с впечатляващата си кариера в света на бизнеса и политиката, младият мъж прикова общественото внимание и с духовните си търсения. Неотдавна Кристиан Кръстев стана иподякон. За решението си да направи тази стъпка и за значението й, споделя:
„Израз е на смирение, баланс между светското и духовното. Това е и моментът, в който сваляш началническите одежди от светските занимания и влизайки в църквата, слагаш одеждите на чирака, на свещоносеца, на четеца, на певеца, на онзи, който помага по време на службата. Това е най-ниското стъпало и противно на всички спекулации, нямам амбиции да израствам в духовната йерархия.”
Кристиан Кръстев казва, че за него Бог е любов, а вярата е много лично усещане. За силната връзка с християнските ценности роля е изиграло семейството му. Разказва, че прадядо му е бил църковен настоятел, а чичо му и сестра му са богослови. „През последните години започнах все по-често да се срещам с одухотворени хора, не говоря само за духовници в чисто църковен аспект. Това ми помогна да развия вярата си и да направя тази крачка“, споделя още той. На битуващото мнение, че вярата е за слабите, той отговаря:
„Бих казал, че точно силните хора се уповават на вярата. Те могат да понесат със смирение всеки акт на несгода в живота, докато всяко плътско или материално изкушение може да им навреди. Когато човек е смирен, когато пребори егото си, може да бъде в истинския смисъл на думата себе си. Тогава започва да гради, да бъде различен. Да, често ни сочат с пръст, често не ни разбират, но това да добруваш, не е широко прието в 21 век.”
Кристиан Кръстев е убеден, че Църквата тепърва ще има много активна роля в обществото. Основание му дава фактът, че за митрополити са избрани и по-млади хора, които са по-близо до житейските проблеми на съвременното поколение. Има ли място за християнските принципи в политиката?
„Безпринципната политика има краткосрочен характер и често води до никъде – категоричен е той. – Има политици, които влизат в политиката,за да правят добро и те са принципни личности. Да, в политиката се налага да правите компромиси, за да намерите най-точния баланс, така че хората да са по-добре и да градим нещо по-добро за по-доброто утре. Няма начин да не свързваме политиката с духовното.”
За себе си казва, че докато е бил министър не е правил компромиси с личните си убеждения. На въпроса къде ще търси реализация в бъдеще – на полето на бизнеса или на политиката, той отговаря:
„Не съм излизал от политиката, за да се опитвам да се върна там. Винаги съм бил обществено активен. Винаги съм се старал да помагам с каквото мога и няма да се крия в сянката на днешното житие. Разбира се, занимавам се с бизнес и това не ми пречи да защитавам както духовното, така и светското.”
За Кристиан Кръстев истински важните неща в живота са любовта, семейството, уважението между хората и вярата в Бога. Затова и светъл празник като Рождество Христово винаги прекарва с близките си:
„Събираме се под бащината стряха и това е много свиден момент, в който обменяме мисли, емоции, бързаме да си кажем всички онези неща, които сме пропуснали. Вярвам в семейството и на празника Рождество Христово апелирам към хората да съхраняват семейството, защото то е и храмът Божий. Виждаме, че вече всяко второ семейство е разделено, особено по-младите. Всеки гони някакви лични интереси, гледа егото си и все по-малко се правят компромиси. От това страда цялото ни общество. Имайте търпимост един към друг! Имайте малко повече смирение, преглътнете егото си! Вярвайте в малките неща, радвайте им се! Животът е обидно кратък, за да пропускаме красивите му мигове!”
Наричат Никопол "градът на вековете" заради неговата хилядолетна история. Той възниква като селище още през 169 г. по времето на римския император Марк Аврелий. През 629 г. византийският император Никифор III Фока преименува града на Никополис, което..
Дали сред експонатите в музеите могат да попаднат и някои фалшификати, дотолкова добри, че да не отстъпват на оригиналите – по тази тема се носят слухове и се правят спекулации, но в момента цяла поредица от исторически фалшификати гостуват като..
Комплекс от десетина малки къщички, разположен в южната част на Скалния град Перперикон, разкриха археолози под ръководството на проф. Николай Овчаров. По думите му, става дума за цял квартал, датиран от XIII – XIV век, който силно напомня на..
Днес Българската православна църква почита света великомъченица Варвара – девойка от знатен род, посечена заради християнската си вяра в началото на..