Етрополе е малък град, разположен на 81 км от София. Впечатление правят добре запазените му къщи от времето на българското Възраждане. Някои от тях са превърнати в атрактивни семейни хотели и предлагат добри условия за почивка сред красивата природа на Балкана.

Сред забележителностите на града е разположената в центъра му часовникова кула от 1787 г. Тя е висока 20 м и е била иззидана от речен камък и бигор. Първоначално е била замислена като отбранителна кула, но близо век по-късно е превърната в градски часовник. В миналото Етрополе се славел като важен занаятчийски център. В местния Исторически музей, включен в списъка на 100-те национални туристически обекта, гостите се запознават с уникални предмети на бита, изработени от някогашните майстори. Самата сграда на музея е архитектурен паметник. Издигната е през 1853 г. и първоначално е служела за конак. След Освобождението в нея се помещавало кметството, градския народен съвет, а от 1968 година е превърната в Исторически музей. Още за Етрополе и за богатата сбирка на музея научаваме от уредничката Таня Денова:

„В десет експозиционни зали сме показали културно-историческото наследство на района и на град Етрополе. Първите заселници на Етрополе са траките. Те се установяват тук през VII-VI век пр. Хр. Има няколко хипотези за произхода на името на града. Едната е, че произлиза от тракийското название „етропара”, което означава бърза река. Другото предположение е, че е свързано със старобългарската дума „ънтрополе” или вътрешно, затворено поле. Етрополе е разположен на главни древни пътища, свързващи Северна България и река Дунав с Тракия и Македония. Това обуславя икономическото благосъстояние на града в миналото. С различни предмети на бита и накити сме показали в зала „Археология” живота на траките по нашите земи. През Първото и Второто българско царство Етрополе бил един от главните снабдителни центрове на българската държава на желязо, мед и злато. По-късно, през XV-XVII век, градът става център на рудодобива и металообработването. По време на Възраждането тук процъфтяват 42 занаята, като златарство, бакърджийство, ключарски занаят и пр. В централната зала на музея сме представили художественото майсторство на българката, както и усета й за красота. Експозицията съдържа автентични костюми, характерни за нашия район, като типичното невестинско и моминско градско облекло или „гизия”, ежедневната сукманена носия, както и мъжки дрехи. В миналото Етрополе е бил важен духовен и просветителски център. В експозиционната зала на втория етаж има произведения от етрополската калиграфско-художествена школа от XVII в.”

Сред забележителностите на Етрополе е и Арнаудовата къща от 1850 г., превърната в атрактивен музей. Някога тя е принадлежала на местния търговец Николчо Арнаудов. В наши дни обектът се посещава от много туристи, желаещи да се запознаят с подредбата на типична етрополска възрожденска къща.