Банско е известен зимен курорт, а през последните години се развива и като летен туристически център. Музеите тук са изключително интересни, отворени са през цялата година. Те разкриват важни страни не само от историята, но и от културата на пиринския град. Едва ли има селище у нас, дало толкова велики личности на България. През ХVIII век – Паисий Хилендарски, през ХIХ – Неофит Рилски и през ХХ – големия български поет Никола Вапцаров – думи на Светла Барякова, директор на музеите в Банско. От нея научаваме, че първата експозиция в града е открита през 1952 г. Тогава се навършват десет години от разстрела на Никола Вапцаров и по този повод в семейния дом на поета е подредена част от неговия архив, пресъздадена е обстановката от детството му.
Снимки, факсимилета, предмети разказват за средата, в която се е формирал творецът през първите си години. Документи и спомени са посветени и на неговата антифашистка дейност, заради която е осъден и разстрелян. Тогава Вапцаров е на 33 години. В музея е първото издание на „Моторни песни“ – единствената му стихосбирка, издадена приживе. Сградата се намира в самия център на града, част е от оформлението на площада. Срещу нея е община Банско, а до общината е най-големият културен институт в града – читалището, което носи името на Никола Вапцаров. Г-жа Светла Барякова разказва още:
След откриването на музея се сменят няколко експозиции. Последната е дело на режисьора Въло Радев. Той е автор на проекта, участвал е в осъществяването му. Със съвременни средства са показани моменти от живота и делото на Никола Вапцаров, неговата връзка с Банско. След като разгледат експозицията, хората са развълнувани. Явно докосва нежни струни в душите им. Обикновено това е и първият музей, в който влизат туристите. Сред тях има много младежи от България, не са малко и чужденците. Това е един от символите на Банско, посещават го над 45 000 души годишно. От основаването му досега е посрещнал повече от 3 500 000 души.
Дори и най-случайният посетител би усетил дълбокото преклонение и творчески дух, които Въло Радев е вложил в оформянето на музея. Най-значителната част от вещите в експозицията са предадени от баба Елена – така всички наричали майката на Вапцаров. Интелигентна и добре образована за времето си жена (завършила е Американския колеж в Самоков), тя е истинско олицетворение на стоицизъм и духовна сила. Възпитавала е децата си със строгост и много любов. В ранната им възраст ги приспивала с Хофманови разкази, насърчавала ги да четат, развивала дарбите им. Когато синът й Никола е приет в Морското машинно училище във Варна и му предстои дълго отсъствие от дома, тя му подарява тефтерче, на чиято първа страница написва: „Бъди крепък и мъжествен. Нищо световно (в смисъл светско) да не срути основата на характера ти, който вярвам, че е добър. Майка ти, Елена Вапцарова. 27 юли 1926 г.“
Баба Елена е участвала в изграждането на музея – продължава г-жа Барякова. Когато започва преустройването на къщата, за нея правят отделна сграда, в която тя живее. Работи тук до смъртта си. Ясно е какво може да вложи една майка в музея, посветен на сина й. Сестра му Райна също дълги години беше екскурзовод, почти до последните си дни.
В няколко от стаите е пресъздаден битът на семейството – изработването на домашно тъкани платна, красиво подредената гостна, стаята, в която се събирали вечер. Отделено е място на спомените за детството на поета, за любимите му народни песни. От снимките и текстовете под тях научаваме за една весела и гласовита приятелка на Баба Елена, която пеела хубави банскалийски песни, а Никола я слушал с притаен дъх. Тук е и мандолината, на която той самият свирел в училищния оркестър. Сред личностите, повлияли развитието му, е поетът Пейо Яворов, близък приятел на баща му. Във филми на няколко езика са разказани моменти от краткия му живот. Особено силен е разказът на майка му за последната им среща преди разстрела. Ще видите и наградата от Световния съвет на мира, присъдена на Вапцаров посмъртно през 1952 г.
Снимки: bulgariatravel.org
Върху самотен рид, надвесил сянката си над река Асеница, се извисявала труднопристъпна крепост. Там, на високото, при страховитите скали, пристан намирали траки, римляни, византийци, западноевопейци, българи, османци. Една Бъдни..
Край един от девненските карстови извори в римската провинция Долна Мизия (Moesia inferior) спрял император Траян (Marcus Ulpius Trajanus, 98 –117 г.) с войската си. Сестра му Марция изпратила слугинята да донесе вода, но за зла участ тя изтървала..
През 2000 г. археологът д-р Георги Китов и екипът му откриват в могилата Рошава чука, край хасковското село Александрово, тракийска гробница от IV в. пр.Хр. С високата си художествена стойност, стенописите и архитектурата й я отличават от всички..