Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Мъжки и Женски водици – Йордановден и Ивановден

БНР Новини
У нас на Йордановден навсякъде се извършва ритуално хвърляне на кръста от местния свещеник в река, вир или водоем. Събраните мъже се хвърлят в ледените води, за да го извадят. Счита се, че този, който е успял да извади кръста, ще бъде много здрав и щастлив през цялата година.
Снимка: БУЛФОТО

На 6 януари християнският свят отбелязва древния празник Богоявление – почит към де­ня, в кой­то Свети Йоан Предтеча кръщава Христос във водите на река Йордан. В българската традиция обичаят се нарича още Йордановден, Водици, Водокръст, Водокръщи. Очаква се с особено нетърпение, защото тогава свършва един от най-тежките периоди – т.нар. Мръсни или Погани дни, които обхващат периода от Коледа до Йордановден. В много селища още на 5 януари се извършват ритуали за здраве на хората и добитъка. В началото на ХХ век известният наш етнограф Димитър Маринов описва моминския обичай сивуйница или совойница, извършван на този ден. Сутринта девойките се събират, избират „булка” и „момък”. На „булката” слагат було от червен пояс, „момъка” обличат в мъжки дрехи. Тези, които ще изпълняват обредните песни, тръгват с предрешените си дружки. По-малките момичета носят торба или кошница, в която слагат даровете на домакините. Една от момите държи в ръцете си котле с вода и китка босилек. Донесена в потайна доба, тази вода има силата да пропъжда злото. С нея ръсят хората, животните, къщите.

Трапезата, която се слага в навечерието на Богоявление е постна. На нея има просеник (хляб от просо) или царевични питки, зелеви сарми с булгур, варено жито, джуркан фасул, орехи и вино. Това е последната кадена вечеря в коледно-новогодишната празнична броеница. Според народното поверие през нощта срещу Богоявление небето се отваря. Човекът, успял да види това, получава всичко, което си пожелае. В нашия фолклор има и много смешни истории, свързани с човешките желания в този магически момент. Например, разказът за един мъж, дочакал отварянето на небето. Той искал да си пожелае шиник (кръгъл дървен съд за зърно), пълен с жълтици. Но толкова се объркал, че изрекъл: „Боже, дай ми шиник глава!”. Господ му изпълнил желанието и горкият човек получил глава, голяма колкото шиник.

У нас на Йордановден навсякъде се извършва ритуално хвърляне на кръста от местния свещеник в река, вир или водоем. Събраните мъже се хвърлят в ледените води, за да го извадят. Кръстът трябва да бъде върнат на свещеника, който благославя смелчагата, както и всички присъстващи на ритуала. Счита се, че този, който е успял да извади кръста, ще бъде много здрав и щастлив през цялата година. На този ден всеки отнася светена вода от храма в дома си. Със старата светена вода, запазена от предишния Йордановден, се месят три ритуални хляба. Наричат ги за дома, за гостите, а един оставят пред вратата – за минувачите.

Според обичая се къпят на открито и мъже, които са се оженили или сгодили през тази зима, както и момченца-пеленачета. Оттам идва и названието Мъжки водици. На Йордановден празнуват всички, които носят името Йордан, Йорданка, Божидар, Божан, Дана и др.

На Богоявление по традиция се извършва водосвет на бойните знамена. Според историците, за първи път такъв ритуал е отслужен от цар Симеон I преди битката при Ахелой през 917 г. Веднага след Освобождението от османско владичество през 1878 г. традицията е възстановена от първия военен министър на Княжество България Пьотр Паренсов. Отново е прекратена след 1946 г., а от 1993 г. ритуалът Водосвет на бойните знамена се извършва всяка година. Още преди водосвета, извършен от Симеон Велики, българите използвали водата в магическите практики преди важни битки. Следващата история е описана във византийски източник от ІХ век. При обсадата на Цариград през 813 г. хан Крум принесъл жертва преди решителното сражение. След това „…извършил над себе си и войската магическото деяние очищение, като намокрил краката си в морето, умил се и поръсил войската си”.






На 7 януари е Ивановден – денят на Йоан Кръстител. В народния календар това е празник на всички с името Иван, Иванка и пр. Почита се кумството и побратимството, а в по-широк смисъл – приятелството. Ето защо някога във всяка българска къща устройвали големи пиршества. Венчаните наскоро задължително посещавали своите кумове. На много места този обичай се спазва и до днес. Отново се извършва обредно къпане. Този път се включват и жените – невести и годеници. Затова на места наричат празника Женски водици. Някога из селата ходели момци, които къпели всички Ивановци. Те имали право да къпят и по-заможните българи, а през османското владичество – бейовете и пашите. Т.нар. „къпачи” не подлежали на съд, ако изкъпят някого насила. Жалби срещу тях не се приемали от официалната власт. „В моите бележки – пише Димитър Маринов – имам много примери как къпачите са отвлекли насила българин или турчин и са го къпали на реката. Жалбите им турското съдилище е отхвърлило.”

От Йордановден и Ивановден започва изпращането на сгледници и сватовници, защото сватбите са разрешени до началото на Великденските пости.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Царски символи от Второто българско царство красят сграфито керамиката на новите майстори

Специална занаятчийска работилница за керамични съдове от царски вид, каквито са използвали болярските семейства по времето на Второто българско царство ( XII – XIV в.) има в старопрестолния ни град Велико Търново. Ателието се намира почти в..

публикувано на 09.05.25 в 13:25

На гергьовски курбан в параклиса "Св. Георги" в Пирдоп

Голям празник като 6 май – Ден на Св. Георги Победоносец – не минава без подготовка за курбан във всички православни храмове, носещи името на светеца. Най-често храната се приготвя от агнешко или овче месо, както повелява традицията на този ден...

публикувано на 06.05.25 в 07:30

Чехът Лудвик Куба посвещава том на народните песни по българските земи

В края на 19-и век чешкият художник и фолклорист Лудвик Куба предприема пътуване до нашите земи, за да изследва българското песенно наследство. След като записва чутите мелодии, той посвещава цял том на България в своята поредица "Славянството в..

публикувано на 28.04.25 в 14:50