Вероятно не са много хората у нас, които са чели или чували за Димитър Шишманов – юрист, дипломат, писател, хуманист. Далеч по-известен е неговият баща проф. Иван Шишманов – литературовед, фолклорист, радетел на паневропейската идея, държавник, с чието име е свързано създаването на редица културни и просветни институции в страната. Преди няколко години у нас излезе биографичната книга на проф. Елена Михайловска за сина Шишманов „Създадени сме и за размишление…”. А преди дни в София премиерно бе показан документален филм за него, спечелил наградата на Съюза на българските филмови дейци на фестивала „Златен ритон”. Сценаристи са проф. Михайловска и Константина Гуляшка.
Димитър Шишманов има късмета да се роди в семейство на интелектуалци с широки познания. Майка му е дъщеря на известен украински професор. Младият Шишманов владее няколко езика. Любопитно е например, че докато учи право в Швейцария, пише писма до родителите си ту на френски, ту на немски. По-късно изпод перото му излизат повести, сборници с разкази, роман, пиеси…
В онези години между двете световни войни той наистина е имал популярност – разказва в интервю за Радио България Павлина Желева, продуцент на филма. – Но след това, заради работата си в тогавашното Министерство на външните работи и изповеданията, покрай дипломатическите постове, които е заемал, политиката му изиграва много лош житейски номер. Защото става жертва на събитията, осъден е от т.нар. Народен съд и е разстрелян. И в целия период на тоталитарния режим името му е под пълна забрана. Но странното е, че по-късно, след демократичните промени, тази забрана се превръща в забрава.
По време на Втората световна война Димитър Шишманов е министър на външните работи за по-малко от година. Въпреки че винаги е бранел интересите на България, новата просъветска власт му отрежда най-тежкото наказание. На 1 февруари ще се навършат 70 години от неговата смърт.
Режисьорът на филма Ралица Димитрова е избрала интересен подход да представи Шишманов – с най-важните периоди от неговата биография, но и с вплитането на игрални моменти в сценария. В образа му се превъплъщава известният български актьор Атанас Атанасов.
Струва ми се, че в жанра на портрета това е категоричен успех за филма, защото той търси мостове към миналото – отбелязва Павлина Желева. – Тази привидно тиха и много „събрана” творба всъщност се опитва да гради различни пластове в себе си и го постига. Филмът те кара да размишляваш, да съпреживяваш. Тъй като книгата на проф. Михайловска се казва „Създадени сме и за размишление”, то този филм е благородна алтернатива на другото кино – за развлечение.Концертно изпълнение на сценичната кантата "Кармина Бурана" от Карл Орф в София се превърна в празник за меломаните и заявка за силата на музиката да стопява ледове в дипломацията. За първи път на една сцена се качиха три оркестъра от три съседни..
Житейската история на принцеса Мафалда Савойска е любопитна, вълнуваща и трагична. Тя е родена в Рим през 1902 г. и е второ дете на италианския крал Виктор Емануил III и Елена Черногорска, сестра е на българската царица Йоана. През 1925 се омъжва за..
По повод деня на свети Кирил, Археологическият музей "Велики Преслав" представя изложбата "По следите на учениците". Експозицията, посветена на създателите на славянобългарската азбука проследява Кирило-Методиевския маршрут в България, като част..