Мраморен барелеф с изображения, в центъра на които е бог Митра, бе представен в Музея за история на София. Паметникът, открит в близкото до столицата село Герман, е изключително ценен и вече е част от колекцията на музея. Той е от Римската епоха, смята се, че е от ІІІ век. Както посочва Тодор Чобанов, археолог и заместник-кмет по културата на Столична община, още в началото на І век римляните пристигат по нашите земи. Те вероятно се споразумяват с местното население и създават ново селище, на основите на по-стари поселения. Това е римската Сердика, предшественик на София. Градът е много важен за империята заради стратегическото си разположение между Изтока и Запада.
„Сердика има изключително интересен, бих казал, необичайно богат религиозен живот” – отбелязва Тодор Чобанов. – Знаем, че градовете в периферията на империята са по-малко наситени с различни религиозни култове. Но тъй като е кръстопътно селище, през Сердика преминават римски войски регулярно. Има стотици свидетелства, че основният им маршрут за придвижване е оттук. Така в града започват да функционират и се утвърждават популярни религиозни учения. Някои от тях са оставили значими следи и играят голяма роля в предхристиянския духовен живот на нашия град.”
Едно от тези учения е свързано с Митра – божество с източен произход. Култът към него е бил най-популярен в периода от І до ІV век. Смята се, че едно от основните му средища е било в Сердика. В укрепената й част е открит храм на бог Митра.
„Той има корени в персийската зороастрийска религия, но в Римската империя това божество, извадено от Изтока, придобива особен култ, който е характерен само за империята. Той е бил разпространен предимно сред римските войници. Легионерската вяра е била много популярна. Някои големи светила в нашата наука казват, че ако не беше християнството, Римската империя щеше да стане империя на митраизма. За съжаление, подобно на други религиозни практики, основани на принципа на мистериите, посвещаването и практикуването на тази религия се е предавало на новопосветените само в устен вид. Това е ставало в рамките на специални училища, запазени например в Рим и наречени митреуми.”
Това обяснява защо няма достатъчно писмени свидетелства за този култ.
Обикновено три са основните сцени, изобразявани на подобни барелефи в почит към Митра. В първата се вижда раждането му от скала. Във втората той принася в жертва бик. А в третата пирува заедно със слънчевия бог. С това митраизмът се доближава до други соларни култове. Учените откриват в това допир с християнството. „Коледата например е един от най-важните празници в митраизма – раждането на непобедимото слънце – отбелязва Тодор Чобанов. И още: Митра е нещо като месианска фигура, той е човек, който, изминавайки една дълга стълбица от събития, се превръща в божество.”
За съжаление, горната част на барелефа е отчупена във времето. Но пък паметникът е уникален – в двата му долни ъгъла има речни божества. Подобни изображения, свързани с бог Митра, досега не са откривани. Изящната мраморна плоча ще бъде част от постоянната експозиция на музея.
Православната ни църква отбелязва днес Събора на св. Архангел Михаил, предводител на небесното войнство и безплътните ангелски йерархии, победили силите на мрака. Това е един от най-тачените есенни неподвижни християнски празници, наричан още..
"Днес отбелязваме една годишнина: 139 години от Сръбско-българската война и победата на младата Българска армия. Както Съединението е само българско дело, така и победата в тази война е победа само на Българската армия". Това каза пред журналисти..
Срещи с автори, издатели и преводачи на православни книги от последните няколко години предлага програмата на Седмицата на православната книга . Тя се провежда до 10 ноември в храм "Св. Прокопий Варненски", като срещите са всяка вечер от 17 часа...