Каракачаните живеели повече в Гърция, занимавали се със скотовъдство – пояснява тя. – В зависимост от сезона се придвижвали там, където има пасища и подходящи климатични условия за стадата. С установяването на държавните граници повечето от тях останали в Гърция. У нас компактно население каракачани има в гр. Сливен, Котел. При тях са запазени патриархалните порядки, обичаите. И до днес предпочитат да сключват бракове с представители на етноса. В обичаите доминиращо е мъжкото начало – на хорото първо се хващат мъжете, жените са след тях. Първо мъжете запяват песен, а жените „отпяват“ (повтарят изпятото по същия начин). Баща ми много държеше на традиционните ритуали. От него, от дядо ми съм научила десетки песни. Надявам се след време да направя едно по-обширно проучване на каракачанската музика.

Велù е роден в гр. Котел, където завършва Националното училище за фолклорни изкуства. Представител е на алианите - неголяма етно-религиозна група, която изповядва исляма, но едновременно с това спазва християнските обичаи.

Алианите у нас са сравнително малка група, за която сведенията са оскъдни – разказва музикантът. – Представители има в източните части на Родопите и в Североизточна България – Разград, Омуртаг. Музиката им е силно повлияна от българския фолклор. Цялото ми семейство е от певци и инструменталисти. Когато се съберем на родови тържества се получават истински концерти. Дядо ми беше майстор на инструменти, той ми направи и първата булгария ( старинен струнен инструмент).  Мария Градешлиева е първата ми учителка, тя ми даде „тамбурата в ръцете“, а в училището бях в класа на Христина Койчева. Композиция завърших при проф. Димитър Тъпков, от когото пазя прекрасни спомени. Свиря и на други струнни инструменти. Може би затова и дъщеря ни Диана сега учи цигулка. Тя пее много хубаво.