Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Ако има грешка, има и прошка

Снимка: архив

„Ако има грешка, има и прошка” е старинна поговорка, която и до днес съпътства живота на българина. За да ни напомня, че искреното разкаяние обикновено получава също толкова искрено извинение. Поне в повечето случаи. В българския фолклорен календар има определени дни, в които опрощаването на всички прегрешения е задължително. Най-важният сред тях носи точно такова име – Прошка. Така наричаме Сирница или Сирни заговезни – обичая, който се извършва в последната неделя преди началото на Великия пост. В повечето български семейства и до днес се спазват ритуалите, свързани с него.

Седемте дни преди Сирни Заговезни имат общото название Сирна неделя или Сирница. Двете седмици преди нея също имат свои имена. Едната е наречена „рушната неделя“ или „неделя на блудния син“ (заради църковния ритуал по същото време). Наименованието „рушната“ идва от рушенето (нарушаването) на църковния канон, тъй като е позволено да не се пости в сряда и петък. Следва „чистата“ или „месопустната неделя“, когато отново се пости през обичайните дни. Тя завършва с Месни заговезни – неделята, в която трапезата е отрупана с месни ястия. През цялата Сирна неделя се яде само сирене, масло, яйца, защото всички тези продукти се изключват от менюто по време на Великите пости. А някога постели всички. Изключение се допускало за най-малките деца, болните, възрастните и хората на път.


През тази седмица веселбата е задължителна. Момите и момците играели хорà всеки ден, защото след това, чак до Великден, те били забранени. Пак по това време връзвали люлки, на които задължително се люлеели неженените представители на общността – за здраве и късмет при избора на съпруг или съпруга. Във фолклорния календар това е и последният момент за вдигане на сватба. След Сирни заговезни сватбите са позволени едва с настъпването на есента и след приключване на земеделските работи.

На Сирница най-важно е да се вземе прошка. Затова целият ден преминава в посещения. Младите отиват на гости при своите родители, при своите кумове, както и при всички важни хора, от които получават помощ и подкрепа. Отиват в домовете им, за да се простят – т.е. да поискат и да получат прошка. Вярва се, че човек не може успешно да пости и да пречисти душата си, ако не получи прошка от всички свои близки. Вечерта, преди семейството да седне около трапезата, в дома също се извършва ритуалът за опрощаване на грешките. По-младите целуват ръка на възрастните и казват: „Прощавай!”. Отговорът е: „Господ да прощава! Простено да ти е!”. След като е настъпил духът на помирение, следва празничната вечеря. Наричат я още Прощални заговезни или Прὸшчани пὸклади.

Хлябовете за трапезата са обикновени, затова тя не се кади и няма определени обреди. Но на нея задължително присъстват масло, яйца, сирене и приготвени от тях млинове, баници и т.н. Някога жените отделяли от всички приготвени блюда и раздавали на бедни семейства, за да могат и те да „заговеят” според обичая. След вечерята следва веселото „хамкане”. Над масата (или над мястото за хранене) се връзва червен вълнен конец. На него се прикрепя яйце, сирене или бяла халва. В някои краища на България връзват и яйце, и сирене, както и въглен. След това конецът се залюлява и всеки от присъстващите се старае да хване завързаните за него неща с устата си. Използването на ръце е забранено. „Това „хамкане”, неотделима част от „поклади”, има обреден характер” – пише Димитър Маринов. Вярването е, че този, който успее пръв да улови храната или въглена, ще има много успехи. След приключване на обреда, въгленът се скътва, за да бъде използван за лек през годината. От яйцето се отделя жълтъкът и заедно със сиренето се прибира – също за лечение на хора и животни. След обредно наричане за богата реколта от жито, конецът се пали. Ако изгори бързо и докрай – наричането ще се сбъдне.

В някои фолклорни области през нощта на Сирница извършвали обичая ὸратник или олелия. Той е свързан с палене на огньове, а момчетата хвърляли огнени стрели в двора на своята избраница. Подобно „огнено” обяснение в любов трябвало да получи всяка девойка. Разрешено било да се хвърлят стрели към къщите и на други момичета – като признание за това, че са красиви и харесвани. Родителите, които имали неомъжени дъщери отрано приготвяли съдове с вода, за да гасят пожарите.

След прошката и веселието през нощта на Сирница хората се приготвяли за смирението и въздържанието, което изисква времето преди най-големия християнски празник – Възкресение Христово. 





Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Игри, битки и атракции - античен фестивал "Нике играта и победата" край Велико Търново

През целия съботен ден, на 25 май, археологическият резерват Никополис ад Иструм край Велико Търново ще бъде домакин на седмото издание на Античен фестивал "Нике играта и победата". Тази година в събитието участват исторически реконструктори..

публикувано на 24.05.24 в 13:05

Представят български народни носии в румънския град Гюргево

Дългогодишната педагожка и общественичка от Тутракан Калина Михайлова представя изложба с български народни носии в румънския град Гюргево, предаде БТА. Експозицията с 20 носии може да бъде видяна в местния Дом на пенсионера от 21 до 24 май. Всички..

публикувано на 21.05.24 в 07:15

Празник на розата в град Гурково

Празник под знака на омайната гурковска роза ще се състои днес в едноименния град. Чрез него общината ще изрази признателност към усърдието на розопроизводителите, които поддържат визитната картичка на района. “ Маслодайната роза се разцъфтя по-рано..

публикувано на 19.05.24 в 06:00