137-та годишнина от Освобождението на България от петвековно османско владичество бе повод за откриване на нумизматичната изложба „Преди българския лев” в Музея за история на София. В нея има образци, които се показват за пръв път пред публика.
„През тази година се навършват 135 години от началото на българското монетосечене след Освобождението – посочва д-р Надежда Кирова-Йовчева, директор на музея. – И всъщност, най-интересното, което показваме, е пробната монета, която е отпечатана, но никога не влиза в обращение. Става въпрос за сантима. Той отразява борбата на две различни групи в Народното събрание навремето, които се лутат между това дали да се ориентираме към Западна Европа или да имаме валута, която е свързана с националната ни идентичност.”
Дебатът в парламента е бил между това дали монетата ще бъде подразделение на франка, т.е. сантим, или друга. За щастие, повече са народните представители, които избират лева за национална валута. Колкото до монетата от 10 сантима, отсечена в 1880 година, тя е изключително рядка. Смятана е за предшественик на стотинката. Първите медни стотинки са отсечени от фирма в Бирмингам и влизат в обращение през 1881 година.
„Ние виждаме един ярък пример как България възкръсва буквално от нищото в годините непосредствено след Освобождението – отбелязва Тодор Чобанов, зам.-кмет на Столична община. – В кратки срокове, впечатляващи дори по днешните модерни стандарти, са създадени основните институции на българската столица. Написани са закони и правила, урегулирани са обществените отношения и е било наложително да се реши изключително важният въпрос за паричната единица. Знаете, че това е част от суверенитета на всяка държава. По този начин се определят и националните символи, утвърждава се в общественото съзнание значимостта на новата държава. Дебатът е бил сериозен, големи са били споровете как България да изгради своята нова парична единица. Надделяват патриотите, които искат българския лев. И това е прекрасно, защото е оригинален български принос в монетосеченето на Европа. А българската валута е била конвертируема в пълния смисъл на тази дума.”
Ето какво казва известният историк и нумизмат Иля Прокопов:
„Първите сребърни монети на Княжество България са отсечени в Русия. Няма много данни за тях, да не кажа почти никакви, опитваме се да открием нещо. А сребърната монета от 50 стотинки за ваше сведение е била толкова мощна, че с нея е можело да се купи едно агне. И, след като се изяде агнето, да се продаде кожата и да се възстанови половината стойност на монетата. Затова българинът е държал в джоба си медните плътни монети – това са 2, 5 и 10 стотинки, които са показани в изложбата. Те са най-употребяваните, най-износените. Те са положили основите на българския стопански живот.”
И нещо любопитно: една златна монета от 100 лева, която отсича Княжество България, е била достатъчна да си купите къща в София. „Гордост е за нас, че имаме лев и стотинка. На практика, ние сме били напълно интегрирани в Европа. Вземате трена, слагате си левчетата в джоба, слизате в Париж, веднага ги обръщате на първото гише. България си е била в Европа” – обобщава Иля Прокопов.
Снимки: Венета Павлова и БТА
Православната ни църква почита днес, 11 ноември (по стар стил 24.11.), паметта на свети Мина. В България той е един от най-обичаните светци, който най-бързо помага на вярващите, отправили искрена молитва към него. Иконата на св. Мина в..
Археолози проучиха некропол в местността Каваци край Созопол. Периметърът, в който се намира е част от историята на Аполония Понтийска и е датиран от IV в. пр. Хр. " Това е един много участък с интересни погребения, в които се открива нюанс на..
Много рядка и ценна стъклена бутилка откриха археолозите в гроб от ІІ в. в южния некропол на римската колония Деултум край село Дебелт /Югоизточна България/. Уникалното е, че върху нея е изобразен митът за чудовището Химера, победено от героя..