Тези дни Министерството на туризма отчете резултатите от приключила в края на декември 2014 г. мащабна кампания за популяризиране на страната ни в чужбина. Средствата за нея са били осигурени от европейски фондове и възлизат на приблизително 7 млн. лв. Доколко обаче ефективна е била въпросната рекламна акция и какви са конкретните резултати от нея, никой не се наема да коментира. Надеждите са, че по-високата разпознаваемост на страната ни ще осигури туристи предимно от Западна Европа, които да компенсират тревожния спад на летовници от Русия и Украйна.

„Кризисен PR” – така представители на туристическото ни ведомство определиха проведената рекламна кампания в Русия и Украйна през трудната за отрасъла ни 2014 г. Според статистиката отливът на летовници оттам достигна съответно 3,7 и 8,7 на сто. Достатъчно е да споменем, че това са приоритетни пазари за родния туризъм, разчитащ най-вече на рускоговорящите гости, които по традиция пълнят курортите ни. Пресконференции с известни наши шоумени и историци, които да разказват сладкодумно за хилядолетното ни наследство, телевизионни предавания и рекламни клипове, шарени билбордове за България в Москва и Санкт Петербург, публикации в десетки сайтове, както и поредица от инфотурове за руски и украински журналисти из страната ни е трябвало да допринесат за задържане на позициите ни на тези ценни за нас пазари.

Подобни кампании за популяризиране на родния туризъм са били проведени и в Германия, Румъния, Полша и Швеция. Идеята е да се компенсира отлива на руснаци и украинци с гости от ЕС. Предполага се, че посланията за България са достигнали до близо 60 млн. души на Стария континент. Идеята била да се наблегне най-вече на културно-историческото ни наследство, което според последното проучване на ведомството, прави най-силно впечатление на чужденците. Друг е въпросът, доколко са оригинални и въздействащи лансираните чрез чуждите медии слогани като „Една дестинация през всички сезони”, „Удивителна, впечатляваща, гостоприемна” или „Опознай различни култури и истории”. Едва ли по този начин ще преодолеем имиджа си на евтина морска дестинация и ще привлечем по-платежоспособни гости с разностранни интереси, на които страната ни определено има какво да предложи. Според туристическото ведомство обаче ефектът от кампанията в чужбина не трябва да се измерва с ръста на туристите. „Ние се опитахме да формираме позитивно отношение към нас в чужбина, да повишим информираността за България като място за почивка” – обясни Анелия Генова, ръководител на проекта.

Проблемът е, че прогнозите за лято 2015 отново се очертават като „облачни” и не само за рускоговорящите летовници. Тези дни министърът на туризма Николина Ангелкова се срещна с представители на едни от водещите световни туроператори „Томас Кук” и „Некерман”, които са заявили, че очакват труден летен сезон за България. Сега надеждите са насочени към по-непретенциозния и ниско платежоспособен български турист, който по традиция си обича родното Черноморие и е по-благосклонен да се примири с шума, неуредиците, презастроените курорти и раздутите цени. Въпросът е, че напоследък нашенецът започна да се ориентира към съседните Турция и Гърция заради агресивната им реклама и добрите цени на пакетите за почивки. Но от ведомството са помислили и за родния турист. За да го върнат в България, те лансираха поредния „кризисен PR”. Става дума за национална рекламна кампания, която ще поощрява българина да прекосява надлъж и шир страната в търсене на 50 непознати природни и културно-исторически обекта. Така любознателният ни сънародник ще обогатява културата си, ще подкрепя местните икономики и ще се опита да компенсира туристически отлив, застрашаващ летния сезон.

Доколко можем да разчитаме на подобни кампании за привличане на повече туристи и за туширане на неуредиците в отрасъла е въпрос с много въпросителни. А те са свързани най-вече с лошата инфраструктура, недостига на добре подготвени кадри, превръщането на морските ни курорти в бетонни джунгли, с унищожаването на природата, разгръщането на сивия сектор и прочие проблеми, които чакат разрешение. Но не чрез стратегии, кампании, уъркшопове и проекти, а чрез задълбочен анализ и решителни действия от страна на държавата и представителите на туристическия бизнес.