Манастирите да станат по-достъпни за туризма се договориха представители на Светия синод и туристическото ведомство. За целта се обсъжда подготовката на специализирани екскурзоводи, които ще развеждат туристите из храмовете ни. Идеята е хората да научат повече за духовния живот, който тече там, а не само да опознаят архитектурната и историческата им стойност.

Началото на поклонническия туризъм у нас е поставено през 90-те години на XX век. Появиха се и първите специализирани туристически агенции за поклоннически туризъм, който постепенно спечели хиляди привърженици. Така през годините все повече наши манастири започнаха да изграждат хотелска част с добри условия за нощуване, а техни гости са не само набожни миряни, но и обикновени туристи, желаещи да се откъснат от суетата и стреса, за да се отдадат на размисъл и тишина. А някои от тези уникални исторически обекти са с многовековна история. Да не забравяме, че в този вид туризъм изключително важна роля има словото. Защото един камък или зид от древен храм може така да бъде представен, че да оживее пред очите ти. Затова е толкова важно да има добре подготвени гидове, които да събудят интереса на хората – казва Георги Тодоров от най-голямата специализирана агенция за поклоннически турове у нас. Според него обаче, това е сегмент, който все още не е добре развит, въпреки че има огромен потенциал. Кой е най-благодатният район за поклоннически турове?

Рилската света обител, Роженският манастир, великолепният Кремиковски манастир… Въобще Западна и Югозападна България са особено богати на съхранено религиозно изкуство – казва Георги Тодоров. Имам предвид и църквата в Добърско, и Земенския манастир. Да не говорим за прекрасния средновековен храм „Св. Георги” край Кюстендил и за включената в списъка на ЮНЕСКО Боянска църква. Въобще София е един от големите центрове на нашето Средновековие. За съжаление много от храмовете в центъра на града са унищожени, но това, което е останало в околностите, този кръг от 40 манастира или т.нар. Софийско Светогорие, е уникално.

Според Георги Тодоров около стотина български манастира, разпръснати из цялата страна, представляват интерес не само за реставратори и ценители на религиозното изкуство, но и за любознателния пътешественик. За жалост все още сравнително малка част от тях са възстановени и са достъпни за туристите. Най-популярни, освен Рилския манастир, основан през X век, са Бачковският и Троянският манастир. Според Георги Тодоров е погрешно да се мисли, че по време на петвековното ни османско иго духовенството в България е било в регрес.

Да вземем за пример XVIII- XIX век. Знаем, че тогава светското изкуство в Западна Европа е било абсолютно бездуховно. А точно по това време в Бачковския или в Рилския манастир процъфтява истинско духовно изкуство, съхранено като в резерват, и недокоснато от светския дух, от барока, Краля Слънце и цялата тази в крайна сметка светска култура, която се налага по това време в Западна Европа. Творбите на първокласния иконописец от XIX в. Димитър Зограф и на Димитър Хаджиикономов-Банскалията, които могат да се видят в Рилския манастир, са красноречив пример за това.

Проучване сред любителите на поклонническите турове показва, че те предпочитат даден манастир или храм да им бъде представен от свещеник. Затова в момента се обсъждат възможности професионалните екскурзоводи да бъдат подпомагани и от духовни лица, които ще развеждат туристи в съответния манастир или църква.

Снимки: БТА