„Той беше замислен като една доброжелателна пародия на Международния фестивал за забавна песен „Златният Орфей”. Започваше със сигнала му и по неговия пример – с водещи, които на няколко езика обявяваха изпълнителите. На финала имаше поздравления, кошници с цветя, раздаваха се много награди. Беше грандиозно представление, в което песните бяха изпълнявани от драматични и комедийни актьори, част от тях пропяха покрай „Златният кос”. Голяма заслуга за това имаше композиторът Димитър Вълчев – той ги учеше и ръководеше. Самите актьори си търсеха костюми и така се запалваха покрай участието си във фестивала, като че ли правеха главна роля в своята кариера. В първите години „Златният кос“ се придружаваше от едно циклостилно издание, в което имаше биографични бележки за авторите на всяка песен и изпълнителите, предадени с шаржовете на Иван Кулеков.”
Това, което става по света, ни засяга. И колкото повече си затваряме очите, че ни засяга, колкото повече се затваряме във вътрешните си проблеми, стесняваме хоризонта си, толкова всъщност по-неадекватни сме при взимането на решения вътре в..
България няма своя Пражка пролет, няма Нежна революция, „Солидарност”, дисиденти от мащаба на Хавел и Валенса. Основните причини за това са народопсихологията ни и репресиите срещу интелигенцията след просъветския преврат на 9 септември 1944 г...
„Интервю в утробата на кита” - Къде беше - питат ме - повече от три десетилетия? - Бях в утробата на Кита. Всички виждате, нарочно питате. - Как прекара - питат ме - три десетилетия в търбуха му? -..