„Иван, талантът и децата” – това е името на нов документален филм, който предпремиерно бе показан в Националния учебен комплекс по култура с Италиански лицей в София. Там от години преподава известният български художник Иван Яхнаджиев. Филмът ни въвежда в творческия свят на живописеца, в който има много труд, талант и отдаденост. Ето какво разказва в интервю за Радио България Иван Яхнаджиев:

Никога не съм очаквал, че рисуването с деца ще бъде толкова важно за мен. Знаете ли, когато се включиш в картината на едно дете, откриваш пътища, към които винаги си се стремил. То е толкова искрено, спонтанно. А и от опит знам, че детето в подреждането на цветовете и на формите не може да излъже. Големите художници са на ръба между възрастния човек и детето.

Това е нещо, което му идва отвътре, което не можеш да му го наложиш – продължава Иван Яхнаджиев. – Каквото и да му предложиш да рисува, то си го прави по свой начин. Винаги българските деца ще нарисуват слънцето по-голямо от къщите. Или петела по-голям от тях. Въобще, децата имат свой свят. Журирал съм стотици картини, в какви ли не конкурси съм участвал за детска рисунка. Ами няма да намерите картина, в която да има насилие или катастрофи, катаклизми. Българските деца рисуват слънчеви улици, един мирен свят.
И когато гледаш тези картини, разбираш, че нашите деца не искат да живеят нашия живот. Че в известен смисъл сме ги измъчили с нашите проблеми. Те искат да живеят по свой неповторим начин, не по нашите закони на възрастните. И затова казвам: ако политиците или въобще ние, възрастните, гледаме детските рисунки, може би ще ни е по-ясно какъв трябва да бъде животът ни.

Според художника е много важно да вдъхнеш самочувствие на децата, да ги насърчиш. Например като създавате заедно едно пано:

Когато с едно дете правиш изкуство, не можеш да кажеш: толкова може детето, както често чувам мои колеги да говорят. Трябва да му помогнеш да вижда цветовете, да харесва музиката. Това е една амбиция, която за мене е важна. А има и много хубав надпис на вратата на училището: „Помогни ми, за да те възнеса”. И по тази причина съм запален да ги правя тези неща. Но е много трудно да намериш момента, в който детето да участва в това, което правиш. Ако отиде най-известният певец да му изпее една песен, е едно, друго е то да се включи в създаването на едно пано. Тогава то го чувства свое, радва му се и вижда смисъл в това, което прави. Сдъвканата храна за учениците не е най-доброто, което можеш да им предложиш.

Впрочем, в стилния интериор на училището, в което Иван Яхнаджиев преподава, могат да се видят както рисунки на най-малките, така и великолепно изработени пана с участието на по-големите ученици и художника: орехово дърво, вятърна мелница, пресъздадена с 30 килограма хляб на филийки, триметрова инсталация с пъстър таралеж, чиито бодли са всъщност пет хиляди химикалки и т.н. Покорява те яркият колорит на творбите – характерен и за творчеството на живописеца. Негови картини има както в много български домове и в галерии, така и в редица европейски страни, а и на други континенти.

Много е хубав онзи момент, в който картината придобива свой живот. Когато я нарисуваш, за мен тя още не е готова. Картина е, когато излезе от ателието и поеме по свой път – казва той. – Т.е., продава се, преподарява се, върви по незнайни пътища. Понякога можеш да я намериш в къща, където никога не си очаквал да има твоя творба. Или пък в чужд град може да те срещне някой и да каже, че има твоя картина. Това са радостни моменти.

Наскоро Иван Яхнаджиев и ученици от Италианския лицей дариха картини на Дома за артисти ветерани в София. А през април децата имат намерение да облагородят зелените площи пред този дом. Никак не е лесен животът на тези ветерани. Някои от тях са изоставени от децата си. Тъжно е да си възрастен артист в България – разказва художникът. – Някак си нещата не са добре уредени. Интериорът е също доста запуснат. Сега се поставя  началото на една  галерия с тези картини, но това няма да е достатъчно. А силите на учениците няма да стигнат, за да изглежда един дом на артистите както трябва. Мисля, че има нужда от по-сериозни средства.

Живописецът прави и различни артистични акции със сина си в Италия, който живее там.

Бих казал, че в основата им е той, защото работи и като художник, и като парламентарен журналист в Рим. Затова има възможност да комуникира с различни организации и да правим някои странни неща. Последния път рисувахме върху едни катастрофирали коли заедно с председателката на Камарата на депутатите Лаура Болдрини. И беше интересно, защото по този начин се демонстрира колко трябва да бъдат пазени децата на пътя и колко трябва да се внимава. Това го направихме в центъра на Рим, на 3-4 метра от Парламента. Както и в България. Не мога да забравя едно нещо, което той създаде за една много стара улица в Асизи в Италия – сложи над 250 изрисувани чадъра, монтирани на специални корди. Беше през лятото и когато слънцето изгряваше, цветовете се отразяваха долу на паважа. Правили сме и бодиарт там, и други странности.

Заедно с галеристката Цена Бояджиева, внучка на големия български художник Златю Бояджиев, Иван Яхнаджиев се готви да направят в Концертния комплекс „България” дърво с къщички за птици. От тях ще се показват пилета, изработени от дърво. В творбата ще бъдат включени и стари нотни листи, излезли от употреба клавиши, стари инструменти... Птицата е символ на музикантите, а там е Софийската филхармония – допълва художникът.