„Това е книга, писана 30 години” – така Катя Зографова, директор на Националния литературен музей, разказва за появилото се съвсем наскоро издание „Знаменити, забравени, забранени”. Нарича го „книга на живота ми”. Известна е като „адвокат на онеправданите от историята”. И вярва, че автори, които днес са напълно забравени или пък са били забранени по политически причини във времето на социализма като Райко Алексиев, Чавдар и Фани Попова-Мутафови, също имат литературните достойнства да бъдат в групата на знаменитите.
Дори когато пиша за класици, аз се стремя да преборя някакъв вреден мит, да покажа неизвестни архиви, кореспонденции и дневници, защото работата в музея ми дава тази по-различна гледна точка към литературната история – споделя тя. – Мисля, че във времето на огромни манипулации вниманието към документа е много съществено, макар че и той би могъл да бъде фалшифициран или подменен. Но, търсейки справедливостта и истината, аз търся винаги изворовото знание: архивните източници, документалните следи.
Наричана на шега хомо архивариус, Катя Зографова се заравя в наследството на знаменити родни автори като Вазов, Яворов, Йовков, Смирненски, Димитър Димов и т. н. Но също и на по-малко познати, но стойностни пера. Например на писатели, живели в емиграция, като Борис Шивачев и Матвей Вълев.
Най-ценното от тези емигрантски притежания е архивният ни фонд с безкрайно талантливите творби на писателя и художника Борис Шивачев, който през 20-те години на миналия век емигрира в Латинска Америка – посочва тя. – Четири години е в Аржентина. На връщане той инициира на кораба бунт на бедните, защото е много справедлив и хуманен човек. И е пребит почти до смърт. Здравето му е разрушено завинаги. В България в един момент се налага да бъде поставен в гипсово корито, но дори тогава, с нечовешки усилия на волята, той пише прекрасните си книги. Автор е на „Сребърната река”, на „Писма от Южна Америка”, на първия космополитен и хомосексуален роман в българската литература – „Изобретателят”. И точно когато става популярен и обичан, си отива съвсем млад, едва 30-годишен. Поразително е, че четири години след смъртта на този прекрасен даровит човек, за съжаление останал в забрава, от Латинска Америка на българския му адрес продължават да пристигат книги за мнения, за оценка. Той е бил талантлив критик и ценител на испаноезичната литература. Негов е първият превод на романа „Доня Лус” на испанския класик Хуан Валера. Освен това е пишел критики и есета, посветени на испаноезичните автори и проблеми. Оставил е и интересни живописни творби.
Това е само един от примерите, в които българската литература прехвърля мостове към своите посестрими в чужбина. Бих нарекла книгата си, ако трябва да я определя с един израз, книга на диалога между българската и другите европейски литератури – допълва Катя Зографова. За читателите ще бъде интересно да узнаят какво влияние са имали у нас големи скандинавски автори като Ибсен, Стриндберг, Андерсен. Или славянски творци като Лермонтов и Ян Каспрович.
Концертно изпълнение на сценичната кантата "Кармина Бурана" от Карл Орф в София се превърна в празник за меломаните и заявка за силата на музиката да стопява ледове в дипломацията. За първи път на една сцена се качиха три оркестъра от три съседни..
Житейската история на принцеса Мафалда Савойска е любопитна, вълнуваща и трагична. Тя е родена в Рим през 1902 г. и е второ дете на италианския крал Виктор Емануил III и Елена Черногорска, сестра е на българската царица Йоана. През 1925 се омъжва за..
По повод деня на свети Кирил, Археологическият музей "Велики Преслав" представя изложбата "По следите на учениците". Експозицията, посветена на създателите на славянобългарската азбука проследява Кирило-Методиевския маршрут в България, като част..