Цветница е един от най-обичаните празници във фолклорния ни календар. Отбелязва се седмица преди Великден, когато православната църква чества влизането на Исус Христос в Йерусалим. На този ден празнуват всички с имена на цветя.

У нас го наричат още Връбница – заради обичая да се ходи на църква с върбови клонки и цветя. Берат се сутрин рано от моми и млади жени. Осветени в храма, те се занасят в домовете, заедно с благословията за здраве и благоденствие.

Символ на възраждащата се природа, цветята са неотменима част от всички пролетни празници. Поставяме ги до иконите, украсяваме с тях домовете си. Според народните вярвания моминските китки и венци предпазват младите момичета от лоша среща, лоши очи и от магии. С цветя украсявали главите си и младите невести, а по-възрастните жени ги носели в пазвата – заради аромата и лечебните им сили. Увивали китки и от полски и горски растения. Някога всяка девойка имала свое кътче в двора, в което отглеждала цветя. В много песни се разказва за тази момина градинка, за любовните тайни, споделени с нея. 

„Сяла мома цвете, сяла и му пяла“ е често срещан мотив във фолклорните текстове. Песните понякога са тъжни и разказват за несподелена любов. Други възпяват радостта от живота, пролетта и красотата.

Някога девойките подарявали на момците цветя в знак на обич. За признание в любов се считало и когато момче откъсвало цвете от градината на някое момиче. Като в следващата песен в изпълнение на Венцеслав Пенев, в която девойката казва: „Ако си ерген – сам си откъсни босилек, ако си женен – върви си по пътя!“.