В годините след Освобождението на България от османско владичество една от основните задачи на българското общество е възпитанието на младото поколение. Първи опити да въведе физическо възпитание в страната прави учителят по химия Тодор Йончев, който кани 10 преподаватели по гимнастика от Швейцария. Така от 1895 до 1897 г. в страната се формират първите гимнастически дружества. Година по-късно се създава Съюз на българските гимнастически дружества „Юнак”. Негов първи председател е Тодор Йончев.

Диапазонът на социалната принадлежност на хората, които са членували в тези дружества, е бил изключително голям – разказва Катя Димитрова, главен уредник в Музея на спорта в София. – От висши чиновници до хора, които са били почти без образование, което още веднъж подчертава дори в тези начални години обединяващата роля на спорта сред хората от обществото ни. По-късно височайш покровител на този Съюз е бил цар Борис III, и даже когато се раждат наследниците Мария-Луиза и Симеон, той казва, че иска неговите деца да бъдат възпитавани на патриотизъм в редиците на тази организация.

Със собствени средства членовете на дружествата строят първите гимнастически салони и стадиони, където младите хора се обучават на танци, лека атлетика, бокс, фехтовка, борба. В някои градове се практикува плуване, гребане, езда.

В неголямото пространство на Музея на спорта сме отделили голямо място на Съюза „Юнак”, и това никак не е случайно, защото той е развивал изключително богата културно-просветна дейност, която го прави уникална организация в българския спорт. И аз съжалявам, че много хора не знаят за тази организация, която на практика поставя основите на модерното преподаване на физическото възпитание в българското училище, както и началото на практикуване на доста видове спорт в нашата страна – казва Катя Димитрова.

И това е така: швейцарските учители пренасят в България такива спортове, като бейзбол, баскетбол, волейбол, фигурно пързаляне, футбол. Сред гимнастиците се провеждат музикални и литературни конкурси, четения, беседи, организират се хорове и музикални състави. Отделните дружества издават няколко вестника, написани са много книги с подробно описание на упражненията и с илюстрации. Най-важното обаче в дейността на „Юнак” остават гимнастическите събори, които се провеждат от 1900 година на всеки две или три години. Програмата включва тържествени паради, общи гимнастически упражнения и състезания по бягане, хвърляне на копие, скокове на дължина и височина, вдигане на тежести, борба.

Участниците са изпълнявали масови демонстративни упражнения, разбира се, те са предварително отрепетирани. Целта е била да покажат благотворното влияние на спорта върху човешкия организъм. Съборите са имали състезателен характер. Победителите получавали медали, плакети, купи, грамоти. И всичко това може да се види във витрините на Музея на спорта, както и официална униформа на Съюза „Юнак”. В един от тези събори през 1910 година, заедно с българите са участвали сърби, чехи и руси, а доказателство за това е стара снимка, репродукцията на която също се пази в музея.

Повечето събори се провеждат между дружествата в страната, но има българско участие в събори във Венеция, Прага и други градове. В България основното място за такива мероприятия е бил едноименният стадион „Юнак” в София. Сега на мястото му е Националният стадион „Васил Левски”. Малко известен факт е, че България е участвала в учредяването на Първите Олимпийски игри в Атина през 1896 година с петчленна делегация от софийското дружество „Юнак”.

Съюзът на българските гимнастически дружества „Юнак” просъществувал 50 години, и за съжаление, е унищожен, а след това напълно изкоренен от съзнанието и културата на последните няколко поколения. Но в Музея на спорта днес могат да се видят експонати, разказващи за богатата история на „Юнак”.

До 1989 година за „Юнак“ не се говореше, защото тя е от организациите, които след смяната на властта през 1944 година, като всички съществуващи тогава спортни организации, е ликвидирана като буржоазна. Цялото имущество е разграбено. Но аз искам да подчертая, – казва Катя Димитрова, – че тук, в Музея на спорта, ние винаги, макар и тихомълком, сме изследвали историята на „Юнак“ и сме натрупали експонати, които след това направихме достояние на хората. Защото ние като историци знаехме къде е историческата истина. По време на социализма спортът много се разви, той беше държавна политика, но някак си незаслужено беше пренебрегната и премълчавана дейността на старите спортни организации, които, на практика, през първите десетилетия на новия век направиха българския спорт почти равен на европейските спортове в останалите страни. И това не бива да се забравя. Аз като историк винаги казвам, че рано или късно истината винаги излиза наяве.

Снимки: Десислава Иванова и stara-sofia.com