Свети великомъченик Георги Победоносец е един от най-почитаните български светци. Според житието той е роден през III век в семейство на християни. Бил е прочут с ума, мъжеството и физическата си сила, Започвайки военна служба става любимец на императора Диоклециан. Когато започват гоненията срещу християните, той раздава имуществото си на бедните и обявява себе си за християнин пред императора. Георги е арестуван и измъчван, но понася всички мъчения и не се отрича от вярата си. Осъден е на смърт. Свети Георги е защитник на военнослужещите, земеделците и животновъдите, празникът му се отбелязва на 6 май.

В православната традиция съществуват два вида изображения на Георги Победоносец – при едното се изобразява неговият лик, а при другото – светецът е възседнал бял кон, убиващ змей (дракон). Но в църквата „Свети Георги Победоносец” на Кремиковския манастир край София могат да се видят цели три уникални фрески, разминаващи се с иконописните канони. Реставрацията на стенописите, датирани от ХV, ХVІ и ХVІІ век, продължила почти 13 години. Благодарение на великолепната работа на архитекта Стоян Янев и екипите на Люба Краскова и Замфир Петров, днес тези стенописи могат да се видят в цялата им красота.

Те са възстановени във вида, в който са заварени от реставраторите, – разказва иконописецът Кристиян Спиридонов. – Спряно е рушенето и е извършена консервация. Стенописите са много красиви, върху тях са работили истински майстори, а не просто случайни хора.

Разликите в стиловете и методите на работа показват, че стените са били изографисани в различно време. Фигурите на светците ярко изпъкват на тъмния фон. Право срещу вратата ви посреща изображение на Свети Георги на кон. А ако се вгледате внимателно ще видите, че до него, на седлото, седи и момче. Всъщност стенописът пресъздава едно от чудесата извършени от светеца по българските земи.

Това детенце е било отвлечено от нашественици и продадено в робство да прислужва на масата на известен велможа. И родителите му се помолили на Свети Георги да им върне детето. Светецът чул молбите им и грабнал детето право от стаята, заедно с каната с вино, което е държало, и го върнал при родителите – разказа Кристиян Спиридонов.

Интересна е и нетипичната поза, в която Георги убива змея. По традиция изобразяват светеца, замахващ с копието отгоре и удрящ надолу. На този стенопис обаче той нанася прав прободен удар, държейки копието със свита ръка под мишница. Това е най-разпространеният удар при западните рицари, и е едно от малкото такива изображения на Балканите.

Вторият образ на Свети Георги се намира в една от нишите на кремиковската църква. Това е много красива икона, лицето е нарисувано много реалистично и за разлика от другия образ е много запазено. Обикновено Свети Георги гледа надясно – продължава разказа си иконописецът. В стенописа обаче ездачът е обърнат наляво, и с лице към нас нанася удар с дясната ръка. Силно впечатление правят също така доспехите и мечът, който е почти невъзможно да се види в изображенията на Свети Георги. Въпреки че, според легендата, след като пронизва змея с копието, той отсича главата му именно с меч. Също така ездачът държи щит, а той рядко е изобразяван с този атрибут върху стенописи. Нетипична е и самата композиция и, преди всичко, положението на змея, който се намира не на преден план, встрани от ездача, а под задните крака на коня.

В православното изкуство светци на трон се срещат рядко. В църквата на Кремиковския манастир обаче има стенопис със Свети Георги на трон, и той е единствен по рода си. Светецът е облечен във военни одежди на златен фон. В дясната си ръка държи копие, а в лявата – меч с дръжката нагоре, а с крака е стъпил върху убития змей.

Рядко се среща такъв Св. Георги на трон. Около централното изображение има житийни сцени за това, как са го мъчили и изтезавали, за да се откаже от вярата си. Но той е успял да устои на всички тези мъчения, – каза иконописецът Кристиян Спиридонов.

Заради своите изключително красиви и ценни стенописи църквата „Свети Георги Победоносец” на Кремиковския манастир е обявена за паметник на културата.

Снимки: Десислава Иванова и Красимир Каменов