70-aта годишнина от края на Втората световна война бе повод Държавната агенция „Архиви” да представи новата си дигитална колекция, свързана с най-унищожителния досега световен конфликт. Сбирката е част от проекта „Войните на България”, посветен на три важни исторически събития, които отбелязваме през 2015-та: споменатата 70-годишнина, 100 години от влизането на България в Първата световна война и 130 години от Сръбско-българската война.
Какви са военните жертви на страната ни във Втората световна война? Според председателя на Държавната агенция „Архиви” доц. д-р Михаил Груев един от големите проблеми пред българската историческа наука е свързан с посочването на точна цифра на загиналите.
Това, което за мене е новото и най-важното като резултат от нашата работа, е прецизното установяване на броя им – отбеляза д-р Груев. – В резултат на работата на цялата агенция ние сме стигнали до цифрата 12 587 загинали във Втората световна война. На Парижката мирна конференция се съобщават цифри от 32 хиляди, 40 хиляди и т.н. Големите разминавания са свързани най-вече с неуточнения брой на тази условна категория „безследно изчезнали” във войната, както и прибавянето на ранените към общия брой на жертвите. Сами разбирате обаче, че разликата между убитите и ранените е разлика между живота и смъртта. Следователно това не може да бъде резонна методика. Така че за мен това е новото. При това става дума за целия период на българското участие във войната – от присъединяването към Тристранния пакт /на 1 март 1941 година/ до капитулацията на Германия.
На 9 септември 1944 година в България се извършва държавен преврат. Новото правителство подписва примирие със Съветския съюз, а българската армия се включва във войната срещу Германия. Тоест, в периода преди 9 септември можем да говорим за загинали български войници при партизански акции и при вражески бомбардировки. А след това – за загинали вече във войната срещу Германия – уточнява Михаил Груев.
Агенцията разполага и със списъци на германски войници, лежали в български болници или убити при преодоляването на отбранителната гръцка линия Метаксас през 1941 година. Както и със списъци на починали у нас съветски войници – става дума преди всичко за ранени и транспортирани в България от Яш-Кишиневската операция на Трети украински фронт. Сайтът, който предлагаме, дава възможност на българските граждани да потърсят следите на своя дядо или прадядо. Но той дава възможност и на германец или на руснак, в чието семейно предание се знае, че неговият дядо е останал завинаги в България, да дойде и види къде е погребан – обобщава Михаил Груев.
Снимки: archives.bg
На 25 февруари православната църква чества свети Тарасий, архиепископ Константинополски. Свети Тарасий, патриарх Константинополски , произхождал от знатно семейство, роден и израснал в Константинопол, където получил добро образование...
На 24 февруари Православната църква чества Първо и второ намиране честната глава на св. Йоан Кръстител. След като по желание на Иродиада св. Йоан Кръстител бил убит, Йоана, жена на Иродовия управител Хуза тайно взела светата глава и..
На 23 февруари отбелязваме паметта на св. свещеномъченик Поликарп, епископ Смирненски и на преподобни Александър, първоначалник на обителта на незаспиващите. Свети Поликарп, епископ на Смирна , е роден към 70 г. сл. Хр. и е от..
На 24 февруари Православната църква чества Първо и второ намиране честната глава на св. Йоан Кръстител. След като по желание на Иродиада..
На 25 февруари православната църква чества свети Тарасий, архиепископ Константинополски. Свети Тарасий, патриарх Константинополски ,..