1885-та година е увенчана с едно от най-значимите събития в българската история – Съединението на Северна и Южна България. То става възможно 7 години след Освобождението на страната от османска власт. На 3 март 1878-ма с подписването на Санстефанския мирен договор завършва Руско-турската освободителна за България война. Според него в границите на възродената държава са включени земи, населени предимно с българи. Няколко месеца по-късно обаче Берлинският конгрес на Великите сили ревизира този договор, разпокъсвайки ги на няколко части. Територията между Стара планина и река Дунав, заедно със Софийски окръг, е обособена в Княжество България. Земите на юг от Балкана получават статут на автономна област в Османската империя под името Източна Румелия. Македония и Одринска Тракия са върнати на султана. В края на 70-те и началото на 80-те години на XIX век обединението на свободното Княжество с Източна Румелия се превръща в национална цел. Княз Александър Батенберг и премиерът Петко Каравелов са хората, които успяват политически да извоюват Съединението. В Златния фонд на БНР е съхранен запис на академик Христо Христов от времето, когато е бил директор на Института по история към БАН:
Това, което става по света, ни засяга. И колкото повече си затваряме очите, че ни засяга, колкото повече се затваряме във вътрешните си проблеми, стесняваме хоризонта си, толкова всъщност по-неадекватни сме при взимането на решения вътре в..
България няма своя Пражка пролет, няма Нежна революция, „Солидарност”, дисиденти от мащаба на Хавел и Валенса. Основните причини за това са народопсихологията ни и репресиите срещу интелигенцията след просъветския преврат на 9 септември 1944 г...
„Интервю в утробата на кита” - Къде беше - питат ме - повече от три десетилетия? - Бях в утробата на Кита. Всички виждате, нарочно питате. - Как прекара - питат ме - три десетилетия в търбуха му? -..