През последните години триото Влатко Стефановски–Мирослав Тадич–Теодосий Спасов има общ проект с диригента Кристиян Ярви, който включва голям симфоничен оркестър. Представяли са го в Лондон, Монте Карло, Лайпциг и др.
Тази музика винаги има успех – разказва Теодосий. – След всяка пиеса публиката „избухва“ като на футболен мач. Кристиян е много атрактивен диригент, харизматична фигура. Естонец е по произход, живял е в САЩ. Цялото му семейство е от известни музиканти, но може би той има най-авантюристичен дух. Правил е продукции с Джо Завинул, с арабски музиканти. Убеден съм, че трябва да се бяга от консерватизма, от тази статичност, която се основава на някакви естетически догми. Светът се променя, публиката се променя. Бийтбоксери участват в програмите на симфонични оркестри, появиха се много нови неща, свързани с развитието на технологиите. Има хора, които не познават нотите, но правят оригинална музика. От друга страна са хората, посветили десетилетия на професионалното си обучение. Получава се сблъсък на поколения и позиции. Но това е интересното на живота - неочакваното, което предстои.
Когато бях втори курс в училището в Котел (16-годишен), взех решение да стана професионален музикант – продължава Теодосий. – Тогава си пожелах да мога да свиря с всички музиканти по света с този инструмент, който бях избрал. И това се случва през годините. В момента смесването на различни стилове е световна тенденция. Аз съм имал шанса да я усетя много рано – още в началото на 80-те. Сега това е сериозна вълна. Но за да се направи нещо стойностно са необходими задълбочени познания и много опит. Иска се точно „да нацелиш ръба“, в който се смесват влиянията, но и да ги „дозираш“. Иначе се получава т.нар. кич. За мен няма нищо по-опасно от него. Той се развива във всички направления на човешката дейност. Разбира се, някои правят бизнес от това. Често представителите на истинското изкуство са бедни. Но те създават истински „стълби“ в духовното развитие на човечеството. Понякога тези стълби остават неизкачени.
Интересното е, че всеки от нас се е „вписал“ в различни проекти по света, – казва Теодосий Спасов. – Боян е сърбин, но е един от най-известните джаз музиканти на Франция. Мартин е от Скопие, учил е в Германия, живее в Кьолн. Костас (от Гърция) много години е живял в Калифорния, после се е върнал в родината си. Имахме щастието да свирим заедно и в София, издадохме албум със запис от концерта. Нарича се „Бягство от действителността“. Този състав обича своя балкански фолклор и го интегрира със съвременни стилове, сред които акцентът е върху джаз и уърлд.
След поредица от баладични песни, Папи Ханс представя "Работяга" – един изненадващ трак в албума му "Цветовете на тъгата". Звученето и ритъмът са осемдесетарски, а във видеото към "Работяга" виждаме и впечатляващите танцови умения, които артистът..
Макар че тачим Васил Левски като светец, не са много народните песни, посветени на него. Днес ви предлагаме една от тях – "Кажи ми, горо" – в изпълнение на децата от Вокална група "Карловойс" с художествен ръководител Анита Илиева. Йордан Илиев е автор..
"Студ, дърво и камък се пука, гладни от два или три деня, а той пее и сè весел! Вечер – дордето ще легнем – той пее; сутрин, щом си отвори очите, пак пее" – така поетът и революционер Христо Ботев описва своя приятел Васил Левски, когото определя като..
Двама изпълнители от различни поколения, но със сходна визия за музиката се събират в дует – това са Графа и Дара Екимова, а съвместната им песен е..