Две знакови столични галерии – Националната художествена и Галерията за чуждестранно изкуство, обединиха колекциите си в нова структура. За проекта през годините са работили седем министри на културата. Добил известност като „Българския Лувър”, проектът събира под един покрив множество творби: от България и други европейски страни, от Азия, Африка и Америка. Около две хиляди от тях – на родни и чужди автори, са експонирани в 28 зали. След проведен конкурс художествената сбирка носи името Национална галерия „Квадрат 500”. Ето какво разказва известният български художник академик Светлин Русев, отговорен за концепцията и подредбата на експозицията:

Това е един нестандартен музей във всяко едно отношение. Той е изграден на основата на Националната художествена галерия и Националната галерия за чуждестранно изкуство. Това са две много различни колекции, които имат своите допирни точки и своите принципни различия. Искам да споделя, че при организацията на цялото пространство екипите, с които работехме, при всички превъплъщения, през които минаха те, общата идея беше една: извеждане на националната култура до ниво, съизмеримо със съвременните проблеми и тенденции в музейното дело.

Както посочва Светлин Русев, идеята е била не просто да се слеят механично двете галерии, а да се изгради принципно различен музей. В него българското изкуство, разположено в съседство с творби от чужбина, се съизмерва с европейски и световни тенденции, особено през ХХ век. Целта на екипа, работил за промяната, е била да се открои стойностното родно изкуство, събирано през годините, като се започне с творби от нашето Възраждане – например с автопортрета на Захари Зограф и „Селското хоро от Самоковска околия” на Никола Образописец и се стигне до съвременните артистични търсения.

Впрочем, експозицията е подредена не по автори, а по периоди. Така в една от залите посетителите могат да видят събрани заедно произведения от големия френски живописец Йожен Кариер и от скулптора Роден, но и от една малко позната, но талантлива българска художничка – Султана Суружон. „Неслучайно сме я събрали с работи на Кариер – заради близостта в проблемите, които са вълнували във времето и българските, и въобще европейските художници – посочва Светлин Русев. – Мисля, че тук ще има открития, които за изследователите са много важни. Ето например две рисунки на Реноар, ето и творба на може би най-чувствителния български художник Никола Петров. И двамата са от времето на постимпресионизма. И виждате до каква степен те стоят заедно и много добре.”

Амбицията на екипа е била не просто да се покаже едно добре организирано пространство, но и то да бъде осмислено като идея, като значение на богатството, което галерията притежава. И, не на последно място, това е един различен прочит на изкуството, който разкрива нови възможности за изследвания. Официалното откриване на галерията е на 28 май. 

Снимки: Венета Павлова