На 8 юни в центъра на столицата, в близост до църквата „Света София”, ще бъде открит паметник на българския цар Самуил (997-1014г.). Повод за създаването на монумента е 1000-годишнината от смъртта на големия владетел. Съдбата му отрежда да е начело на българската държава в крайно трудно за нея време – когато тя води дълга, драматична и неравна борба с могъщата Византийска империя. Защо цар Самуил заслужава да има паметник в София? Ето какво казва в интервю за Радио България историкът проф. Пламен Павлов:
Самите му съвременници го наричат „ненадминат по сила, ненадминат по храброст”. Наричат го още „онзи прочут Самуил , който и до днес е в устата на българите”. Става дума за автор от ХІІІ век, който свидетелства, че векове след гибелта на Самуил към него е имало истински култ като към един национален герой, ако използваме днешните клишета. Прочути историци като сър Стивън Рънсиман и проф. Константин Иречек го сравняват с българския цар Симеон Велики, да не говорим за родните автори. Така че мястото на Самуил в нашата история е изключително важно.
С управлението на цар Самуил е свързана трагична страница от нашето минало – ослепяването на 15 хиляди български войници във византийски плен. На сто от тях има по един със здраво око, който да ги води. Гледката на ослепените воини предизвиква смъртта на владетеля. Според проф. Пламен Павлов нашето отношение към Самуил и ослепените му войници е част от националната ни идентичност. Има и друга причина в София да бъде издигнат паметник на Самуил:
Ние знаем, че цар Самуил и неговите братя, т.нар. комитопули – синовете на комит Никола, са от аристократична фамилия, свързана с Крумовата династия – казва историкът. – Т.е. те са клон на българската царска династия, с древни корени. Комит Никола е бил управител на Средец - днешна София. Така че е напълно възможно Самуил да е роден в Средец. Не само че София днес е столица на България, но това най-вероятно е неговият роден град. От друга страна, базиликата „Света София”, този древен храм, дал името на града, един от най-големите и представителни християнски храмове на Балканите, е, така да се каже, лично свързан със Самуил. Знае се, че през 992 година мощите на Свети Иван Рилски, небесен покровител на България, са преместени от Рилския манастир именно в „Света София”. И това е най-вероятно дело както на тогавашния патриарх, така и на Самуил. Много доводи могат да се изтъкнат в полза на това паметникът да бъде именно в София, и то в непосредствена близост до древната християнска светиня „Света София.”
Монументът е дело на известния скулптор Александър Хайтов и проектантите Росен и Мария Гуркови. Средствата за него са дарени от Фондация „Българска памет” с председател д-р Милен Врабевски – бизнесмен и филантроп. С нейната помощ предстои да бъдат издигнати още два паметника на велики български владетели. Единият от тях е Св.княз Борис І, при когото България приема християнството. Другият ще бъде на хан Тервел, спасил със своята армия Европа от арабското нашествие в началото на VІІІ век.
На 17 ноември Църквата възпоменава свети Григорий Неокесарийски, чудотворец . Роден в град Неокесария (Мала Азия), в младостта си учил в Александрия при известния учител на Църквата Ориген. Връщайки се в Неокесария, Григорий се оттеглил..
В света на траките, където нямало писменост, най-важните послания са се предавали чрез изкуство. Летнишкото съкровище е именно такова послание – за власт, вярвания и път към мъдростта. Това уникално откритие, датирано между 385 и 335 г. пр. Хр.,..
На 16 ноември Църквата възпоменава свети апостол и евангелист Матей . Той е един от дванадесетте апостоли. Бил родом от Капернаум, наричали го още Левий и бил митар - събирач на данъци. На брега на Тивериадското езеро край Капернаум,..
На 20 ноември възпоменаваме преподобни Григорий Декаполит, свети Прокъл, архиепископ Константинополски и свети мъченик Дасий Доростолски...
На 19 ноември възпоменаваме свети пророк Авдий и свети мъченик Варлаам. Светият пророк Авдий е един от дванадесетте "малки"..