Отговор на този въпрос ще потърсим от 19 до 28 юни, когато за втора поредна година Пловдив ще е домакин на Международния фестивал за дизайн и визуална култура ONE DESIGN WEEK. Темата на седмото издание на фестивала е Digital One и ще бъде разгледана в специално създадената изложба „Постдигитално съществуване“. По традиция форумът събира изтъкнати имена от цял свят, добре познати в сферата на дизайна и визуалните изкуства, представящи добри практики и актуални тенденции в сектора. Куратор на изложбата е Рене Беекман, холандец, който живее и работи в България от 12 години. Той е художник, преподавател и съосновател на магистърската програма „Дигитални изкуства” в Националната художествена академия в София. Ето какво ни разказа той на български език…
Заглавието на изложбата Being Post-Digital произлиза от книгата „Дигитално съществуване” на Николас Негропонте от 1995 г. В нея той описва прехода от аналоговия към дигиталния свят. Всичко се случи много бързо и това, което тогава си го представяхме като дигитално, се промени коренно. В началото си мислехме, че компютрите са : екран, клавиатура… Докато тези дни Google съобщи, че ще правят някои от дрехите, като част от интерфейса за управление на компютрите около нас. Това е период, който от 15 г. се нарича постдижитъл. На български език тази дума означава, че това което е било „преди” вече е приключило. Но всъщност Being Post-Digital продължава и ще продължава да се развива… В тази изложба ще бъдат представени творби, които вече не се ползват по традиционния начин, няма много видео прожекции, но имаме живопис, скулптура и много други работи, изработени дигитално или на концептуално ниво дигитални.
През 2000 г. известният композитор на електронна музика Ким Каскон въвежда за първи път думата „постдигитално“. Оттогава терминът е широко използван в дискусии за съвременно изкуство и култура. Той описва ситуацията, в която вече не сме загрижени от това да станем дигитални. Нашият свят вече е напълно дигитален и това дълбоко променя начина, по който живеем, работим и мислим. Дигиталното вече не е инструмент, а практика, която има отношение към света. Изложбата ще покаже работи на близо 20 артисти от 8 страни, които творят през погледа на тази постдигитална ситуация. Рене Беекман ни разказва за някои от тях:
Ще ви представя трима интересни чуждестранни художници. Това са Ади Вагенкнехт – американска художничка, която живее в Австрия. Работата с която ще участва Black Hawk Paint комбинира хакване на готова технология с концептуално изкуство . Тя използва дрон вместо четка и създава живопис, която провокира смесени чувства на романтика към технологията и творческата експресивност. Белгийският художник Фредерик де Уилде работи на границата между науката и изкуството. Интересува се от творческия резултат при пресичането на двете области и от хакването на квантовия шум, основата на нашата Вселена. За създаването на своите творби, той работи с лаборатории и университети от цял свят, включително и с лабораториите на НАСА. В тази изложба де Уилде ще покаже две малки скулптури, създадени по данни от квантово измерване, направено в лаборатория в Австралия. Карл-Йохан Росен е от Швеция ще се представи с работата си I speak myself into an object. Проектът му едновременно е книга и компютърна програма. Компютърната програма съдържа дизайна и оформлението на самата книга, като част от кода й е и съдържанието на самата книга. Когато стартираш софтуера, той възпроизвежда оформлението на книгата със софтуерния си код като нейно съдържание. Съдържанието на книгата е написано на програмния език С++. Този език обикновено е предназначен да бъде писан от хора и четен от компютри. Когато четем книгата на глас, този програмен език се превръща в говорим език и ни дава възможност да разберем кода по нов начин – ни обяснява нашия събеседник.
Попитахме го за отражението на дигиталната революция върху нашия живот, а той с усмивка ни отговори: Аз не вярвам, че ще дойде време в което ще ползваме техниката по-малко, напротив – ще се ползва все повече, и повече – каза в заключение Рене Беекман.
Концертно изпълнение на сценичната кантата "Кармина Бурана" от Карл Орф в София се превърна в празник за меломаните и заявка за силата на музиката да стопява ледове в дипломацията. За първи път на една сцена се качиха три оркестъра от три съседни..
Житейската история на принцеса Мафалда Савойска е любопитна, вълнуваща и трагична. Тя е родена в Рим през 1902 г. и е второ дете на италианския крал Виктор Емануил III и Елена Черногорска, сестра е на българската царица Йоана. През 1925 се омъжва за..
По повод деня на свети Кирил, Археологическият музей "Велики Преслав" представя изложбата "По следите на учениците". Експозицията, посветена на създателите на славянобългарската азбука проследява Кирило-Методиевския маршрут в България, като част..
Житейската история на принцеса Мафалда Савойска е любопитна, вълнуваща и трагична. Тя е родена в Рим през 1902 г. и е второ дете на италианския крал..
Концертно изпълнение на сценичната кантата "Кармина Бурана" от Карл Орф в София се превърна в празник за меломаните и заявка за силата на музиката да..