Националният събор на българското народно творчество в Копривщица се провежда на всеки пет години. Предстои единадесетото му издание, а датите са 7-и, 8-и и 9-и август. Тази година то е особено тържествено – навършват се 50 години от създаването на събора, утвърдил се като най-големия български форум за автентичен фолклор. Още от самото начало участват само непрофесионални певци, свирачи, танцьори, разказвачи… Такъв е и замисълът на инициаторите, сред които са фолклористката Райна Кацарова-Кукудова, композиторът Петко Стайнов и др. Изборът на мястото също не е случаен. Градът-музей пази жив спомена за важни исторически събития от Възраждането, съхранени са красивите къщи от тази епоха, както и църкви, училища… Там са родени и десетки бележити българи – поети, писатели, революционери. Копривщица се намира на 110 км източно от столицата. Основните естради за събора се строят в местността „Войводенец”, разположена съвсем близо до града. Българското национално радио по традиция подкрепя събитието. Във фонотеката на нашата медия се пазят записи още от първия събор през 1965 г.
Детско-юношеският танцов ансамбъл "Средец" от София представи българския фолклор на 25-ия Международен детски фолклорен фестивал "ФолкАрт" в Марибор, съобщават от посолството ни в Словения. Детското събитие е част от 32-ото издание на Летния..
Според османски документи край днешното село Биволяне в община Момчилград са живели над 500 дервиши , които са се обучавали в Елмалъ баба теке. Някога религиозният център се славел кат о най-голямото средище на дервишите в тази част на..
Рано сутрин момците и момите се събират на поляните, за да могат да играят със слънцето. "Смята се, че тогава слънцето играе, защото е най-дългото слънцестоене в годината" – това е най-важното, което трябва да знаем за Еньовден според осемгодишния..