Днес в галерията на Съюза на българските художници се открива изложбата „Светлина” с текстил, съчетаваща традиционни и нови техники. Текстилът е материал, използван широко в съвременното изкуство за претворяване на най-разнообразни артистични идеи. Множество автори предпочитат да работят с него както в традиционен план, така и съчетавайки го с други материали – например за различни инсталации, артистични акции и т.н. Ето какво казва в интервю за Радио България Михаела Пъдева, секретар на секция „Текстил” в СБХ:

Като пример мога да дам Кристо, който изцяло работи с текстил, но не можем да го наречем текстилен художник, защото той не се обвързва с материала, а с идеята си. Подобна цел си поставяме и ние – да имаме първо идея, която да има стойност. И второ – да обслужим тази идея с подходящ материал. Концепцията в една работа е най-важното.

В днешно време сме много по-свободни и имаме абсолютната възможност и право да бъдем новатори в смесването на материалите, в избора им и в начина, по който ги показваме, съчетаваме, лепим, завързваме и т.н. – продължава Михаела Пъдева. – Дигиталното изкуство също навлиза в нашата област, и то много активно. Вчера в една галерия гледах работи върху ръчен картон, с ръчна изработка на паспарту и различни елементи, но вътре, в центъра, работата е дигитална. Всички можем вече да смесваме нещата, стига резултатът да е добър. Такава е и нашата изложба. В част от нея можем да видим филмирани текстили например. Или пък текстилни влакна, вградени в смоли. И още: живопис върху традиционни черги с маслени бои. Може да се види работа върху хартия, която също се счита за роднина на текстила, тъй като е от растителни влакна. Но същевременно е гъвкава, пластична и позволява, подобно на платовете, да бъде мачкана, извивана. Има и класически тъкани, но използвани по нов начин и още много любопитни идеи.

Една от най-интересните творби в експозицията е на проф. Ани Бояджиева, изтъкана от прозрачни тръбички. В изложбата са представени автори от различни поколения. Можем да видим например гоблен на Георги Баев, почитател на класическата тъкан и природната красота. И недалече от него – любопитна с експерименталния си дух студентска работа. В творбите на  художника Валентин Дончевски пък си дават среща старинната традиция и новите изразни средства.

Представям две работи, създадени на принципа на колажа,  тъй като от много години използвам българската черга, която навремето рисувах, а сега апликирам. Това са ръчно тъкани черги, които са на 70-100 години, имат в себе си история и красота, имат излъчването на старото време, фолклора, добротата, трудолюбието, прагматизма, естетиката. Мен това винаги ме е удивлявало – как може небето чрез тях, претворени от ръцете на българката, да получи земен вид. Част от чеиза на моята баба беше изгорен преди години на двора, когато се продаде една къща на село, и аз не можах да спася тези черги. Така че това, което беше останало от баба при мен, аз можах да го използвам за картините си и по този начин му дадох втори живот.

Снимки: Венета Павлова