Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

„Седнал ми е млад терзия да крои и да шие…”

БНР Новини
Снимка: Албена Безовска

Терзийството е сред т.нар. сезонни занаяти в нашата традиционна култура. Особено популярен през XVIII и XIX век, той бил упражняван само от мъже. През зимата, свободни от земеделския труд, те обикаляли селата и предлагали уменията си срещу храна, подслон и заплащане – след пазарлък със стопаните на дома, в който оставали временно, за да работят.

Както вече пояснихме, терзийството било много развито през XVIII и XIX век, когато се оформя като самостоятелен занаят, но съществувало много преди това. То е тясно свързано с абаджийството – тъкането на шаяк или аба (груб вълнен плат за мъжките връхни дрехи). Именно шиенето на тези дрехи наричали терзийство. По-късно уменията на терзиите включвали и направата на облекла за цялото семейство. Преди да се разпространи това занимание, изработването на мъжка, женска и детска носия било поверено на жените. При подготовка на чеиза, всяка мома трябвало да предвиди по няколко ката ежедневни дрехи – сукмани, елеци, ризи и пр. Те трябвало да стигнат за цял живот. Това правели с ясното съзнание, че след като се задоми, тя трябвало да се отдаде на грижите за децата, съпруга, къщата… Празнично облекло оставала сватбената носия. Дори жената да е от по-заможно семейство и да има повече празнични дрехи, погребвали я с „невестинското гиздило”. По него ще я разпознае съпругът й на небето – независимо кой си е отишъл пръв.

„Събрали са се терзии на мома Стана премяна да кроят…”. Подобен мотив срещаме в много народни песни. Разбира се, името на девойката е различно, но тя винаги е неземна красавица. А майка й поръчва на майсторите да направят носията толкова хубава, колкото са снагата и лицето на чедото й. Това обикновено са песни, съпровождали ритуалите около сватбения обичай.

Нова премяна за момите се правела веднъж годишно, обикновено за големите празници – Лазаровден, Великден, Гергьовден. Затова неомъжените девойки очаквали появата на терзиите с голямо нетърпение. Излишно е да уточняваме, че и за майсторите най-желаните клиенти били хубавиците. Немалък брой песни са посветени на закачките, които си позволявали неженените терзии с младите момичета. В някои се разказва как младежът „се заплеснал”, та объркал конците, счупил иглата и т.н.

„Терзията незакърпен ходи” е една от най-популярните поговорки за тази професия. За терзиите казвали още, че са намръщени и все кроилото гледат. Вероятно тези народни текстове са създадени в по-късни времена, когато терзийството вече е „уседнал” занаят, а терзиите са и дюкянджии – т.е. имат своя работилница или дюкян. За да издържат себе си и своите помощници, те трябвало здраво да се трудят. Интересен факт от историята на терзийството – дори след появата на модните градски шивачи, в някои краища на страната продължавали да предпочитат пътуващите им колеги. Особено в по-малките балканджийски села и труднодостъпните райони. Ангел Низамски – хореограф и притежател на богата колекция от автентични народни носии, разказва за занаята на своя дядо терзия, роден в началото на ХХ век:

Той тръгвал зимно време по селата. Жените приготвяли шаяк, сукно или друго платно, в зависимост от потребностите на семейството. За времето, в което шиел дрехите, дядо ми, а и другите терзии, отсядали на стан по домовете на хората, за които работели в момента. Те имали задължение да им осигурят храна и постеля. Терзиите шиели дрехите и полагали основната украса. Фините довършителни работи оставяли за жените. Ако погледнете каквото и да е, изработено от терзия, ще се учудите – всеки бод е еднакъв с другия, все едно е шито на машина, а не на ръка. Представете си как се постига това с грубата материя на домашно тъканите вълнени платове. Нищо чудно, че са били съсредоточени и неразговорливи, докато работят. Моят дядо е от Самоков, учил е занаята си от майстор Бонé, който по-късно станал негов кум. Когато майсторът преценил, че е готов, започнал да работи самостоятелно. Получил майсторското си свидетелство през 20-те години на ХХ век. По същото време дядо подготвял сватбата си. Ушил венчалното сукно (сватбената носия) на невестата си и своите дрехи – аба и чешири.

Понякога Ангел прави ревюта на своята колекция. Тогава облича част от костюма на дядо си – само чеширите, защото горната част не му е по мярка. А някоя от манекенките представя сватбената носия на баба му. За щастие, преди да си отиде, жената решила да наруши правилата и наредила да бъде изпратена на оня свят с други дрехи, а красивото сватбено сукно завещала на внука си.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Царски символи от Второто българско царство красят сграфито керамиката на новите майстори

Специална занаятчийска работилница за керамични съдове от царски вид, каквито са използвали болярските семейства по времето на Второто българско царство ( XII – XIV в.) има в старопрестолния ни град Велико Търново. Ателието се намира почти в..

публикувано на 09.05.25 в 13:25

На гергьовски курбан в параклиса "Св. Георги" в Пирдоп

Голям празник като 6 май – Ден на Св. Георги Победоносец – не минава без подготовка за курбан във всички православни храмове, носещи името на светеца. Най-често храната се приготвя от агнешко или овче месо, както повелява традицията на този ден...

публикувано на 06.05.25 в 07:30

Чехът Лудвик Куба посвещава том на народните песни по българските земи

В края на 19-и век чешкият художник и фолклорист Лудвик Куба предприема пътуване до нашите земи, за да изследва българското песенно наследство. След като записва чутите мелодии, той посвещава цял том на България в своята поредица "Славянството в..

публикувано на 28.04.25 в 14:50