Мащабен замисъл – така може да се определи изложбата „Образ и подобие”, която се открива днес в Националната галерия. В нея са събрани близо 80 автопортрета на български художници. Идеята е на Николай Неделчев – колекционер и меценат. Ето какво разказва той в интервю за Радио България:

Когато преди години един мой много близък приятел – култовият художник Кольо Карамфилов, с когото поддържахме тясна връзка, ме канеше често в ателието си да видя новата му продукция, аз редовно си тръгвах с една-две, понякога и с повече картини. И в един момент се озовах с миниколекция от 15-16  негови работи. Дотогава нямах никакви колекционерски амбиции и щения. Но тази сбирка по някакъв начин отключи в мене колекционера. Като всеки начинаещ, аз бях доста еклектичен. Човек събира всякакви неща без ясен фокус. В един момент си казах, че може би трябва да има някакви отделни акценти в моята колекция. И някъде по това време закупих един триптих на Вихрони Попнеделев – с три автопортрета, които тук могат да се видят. Малко по-късно се сдобих с автопортрет и на Свилен Блажев. Така у мен се роди идеята, че  автопортретът би бил един от тези фокуси в моята сбирка. И реших да направя колекция с автопортрети.

Интересното в случая е, че сбирката не е попълвана по обичайния начин: търсиш някаква творба, искаш да я видиш, да я прецениш ида я купиш. Николай Неделчев обаче решава да се свърже с автори, които харесва. Договаря се всеки от тях да си направи автопортрет. Заплаща им аванс, а когато работата е готова, доплаща и я взема. Всъщност, аз не виждах на практика това, което ще придобия, но името на артиста беше гаранция за мене. И, както виждате, тук има великолепни неща на художниците, които съм привлякъл – казва меценатът. Някои артисти са били препоръчани от известния български живописец акад. Светлин Русев. Голяма част от младите автори пък присъстват в изложбата с препоръка от куратора Надя Тимова. Впрочем, нейната дипломна работа в Художествената академия е била посветена на автопортрета в българската живопис.

Съвременните колекционери у нас предпочитат старите майстори – посочва тя. – Всички знаем кои са те. Нещо, което аз намирам за малко рисково, защото това са автори, които не са известни в чужбина. И въпреки това, те държат сравнително високи цени в България, което за мен е донякъде парадоксално. Николай Неделчев от моя гледна точка е по-скоро прецедент. Аз не познавам други български колекционери, с изключение може би на още един-двама, които купуват съвременно изкуство, но на сегашни интернационално известни автори, големи имена. Имах редкия шанс да бъда препоръчана и впоследствие одобрена като сътрудник, който дава мнение кой автор е добър, защо е добър, защо си заслужава да бъде откупен. Дори е ставало въпрос за тенденции, въпреки че за тенденции в съвременното изкуство при младите художници е много трудно да се говори.

Нерядко с автопортрета се свързват четки, статив, знаци, които потвърждават принадлежността на артиста към изкуството. В колекцията на Николай Неделчев автопортретите от този класически тип са само два. Единият е на доайена на българското изобразително изкуство Любен Зидаров. Аз съм израснала с илюстрациите на детските му книжки. А другият автопортрет е на пловдивския художник Румен Жеков, който се обърна към минималистичната абстрактна форма. За мене например неговата работа е доста любопитна като факт – отбелязва  Надя Тимова. И още от нея за замисъла на Николай Неделчев:

Когато аз бях поканена да се присъединя към неговия проект, вече имаше списък от 30-40 имена на утвърдени български художници. Аз лично, може би поради факта, че поживях известно време в чужбина, силно се интересувам от най-съвременните форми на изкуството, му предложих към списъка с тези автори да добавим имена на представителите на най-младото поколение творци. И, според мен, младите автори представиха по-интересни неща.

Снимки: Национална галерия