Неостаряващите песни на Атанас Бояджиев

Малко е да се каже, че творчеството на Атанас Бояджиев е респектиращо със своята популярност. Създал е музика за обичаните сериали „На всеки километър” и „Капитан Петко войвода”, за още много известни навремето филми, както и десетки песни в т.нар. забавен жанр. От самото основаване на конкурса „Златният Орфей” през 1965 г. той е сред лауреатите. Носител е на пет различни награди от престижното състезание, станало международно през 1967 г. Сред тях е и първата златна статуетка за творчество в историята на конкурса, присъдена му през 1969 г. за песента „Сън сънувах, моя обич” по текст на Богомил Гудев. Изпълнението е на Маргрет Николова и Кирил Семов, аранжиментът – на Дечо Таралежков.

„Сън сънувах, моя обич”

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Песента „Сън сънувах, моя обич” става хит за години напред. Помнят я дори тези, които са били деца в началото на 70-те години на миналия век. Ето и какво разказва композиторът:

Атанас Бояджиев

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

След конкурса записът на песента се разпространяваше в цялата страна. Имаше един магазин за грамофонни плочи в центъра на София (на улица „Христо Белчев”). Жената, която работеше там, не се обръщаше към нас с „другарю”, както беше прието по онова време, а с „господине”. Отивам един ден, а тя ми казва: „Каква е тази песен, г-н Бояджиев? От хамалина до професора търсят да си я купят”. От хамалина до професора… Беше комплимент, макар че не държа особено на тези неща. Мисля, че голям принос за успеха на тези песни имаха текстовете на Богомил Гудев. Винаги съм бил убеден, че е много важно какво словесно послание носи песента. Богомил беше много интересен човек. Химик по образование, син на известния народен певец Гуди Гудев, той свиреше на контрабас в различни оркестри. Няколко години водеше фолклорно предаване в БНР – „Писнала гайда шарена”. Мога да кажа, че талантът му на текстописец е мое откритие.

Историята за първата среща между композитор и текстописец е дълга. Ще кажем само, че „Песен за чайката” в изпълнение на Емил Димитров дава началото на изключително плодотворно сътрудничество, дарило публиката с прекрасни песни.

В началото на 70-те с Богомил Гудев решихме да направим песни на фолклорна основа. Би било твърде силно, ако кажа, че сме искали да противостоим на вълната от сръбска музика, която все по-категорично навлизаше у нас. Но си мислехме, че е добре да предложим на слушателя български песни с елементи от нашия градски и селски фолклор. Написах две мелодии, едната беше „Откъде да взема сила” – спомня си Атанас Бояджиев..

По-късно песента е преименувана в „Лудо-младо”.

Лудо-младо

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

„Лудо младо сън засънило, на ръчица бела момина...” Когато девойката започва да буди своя любим, той казва: „Как да стана, малка моме, от къде да взема сила, като ти си я изпила?”

Тази „изпита сила” всъщност е причина песента да не се „завърти” в програмите на БНР. Лентата е сигнирана във фонотеката на медията, но десетилетия само събира прах по рафтовете, заради еротичната закачка в текста. Но изобщо не се изгубва, а поема по добре изпитаните пътища на устната традиция. Интонационната близост до градския фолклор от югозападния край на страната ни със сигурност е допринесла за това. Минават много години докато съпругата на композитора, актрисата Лина Бояджиева, случайно чува по радиото детски хор „Петричанче”, а говорителят обявява “народната песен “Лудо-младо”. Заглавието е сменено, текстът тук-там е различен, но музиката е непроменена. Заедно със сина си Кристиан Бояджиев – композитор и радиоводещ, постепенно откриват над 50 различни изпълнения. Оказва се, че песента многократно е издавана на дискове. И навсякъде е отбелязвана като народна. Мистерията се разбулва окончателно през 2002 г. с албума Voxpopuli на Слави Трифонов и „Куку бенд”. Тогава авторите на песента „излизат от нелегалност”. Истината е, че не минава без спорове. Малката винилова плоча, от която хората явно са научили песента, отдавна е изгубена. Тя е с първите изпълнители Петър Чернев и Магда Панайотова, издание на „Балкантон”.Единственото доказателство е сборник, издаден през 1971 г. от Съюза на българските композитори. Така в Агенцията за авторско право се вписват имената на композитора и текстописеца, както и във фонотеките на националните електронни медии.

Ропотамо

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

„Песента „Ропотамо” също е сред неостаряващите хитове. Създадена през 1962 г., тя остава популярна десетилетия. През 2011 г. е записана с нов аранжимент от Калин Вельов и група „Тумбаито“ . Днес много млади почитатели на българската музика дори не подозират каква е възрастта на „Ропотамо”, но с удоволствие припяват песента по концерти и клубове.

Споделете

Неостаряващите песни на Атанас Бояджиев

Още от категорията

"Работяга"

"Кажи ми, горо"

"Не пей, славею, имам време, не бързам…"

"Не пей, славею, имам време, не бързам…"

"Кажи ми, горо"

"Работяга"

Българско Национално Радио