Фантазия, която се носи над водата, но не замръзнал образ, а цветове, преливащи един в друг като менящите се настроения и пенливия смях на дете. И водната повърхност се превръща в платно, за да попие виденията на душата.

Ръката на художника може да вае образи върху вода – толкова живи и ярки, колкото върху статива. И само който не се е докоснал до магията на цветовете, не е усетил как го дръпва вълната... навътре и нагоре. Като Анжела Минкова, която неведнъж се е оставяла да бъде завладяна от стихията на древното изкуство ебру.

Ебру е много стара техника, която се заражда в Персия и по Пътя на коприната се настанява в Османската империя, разказва художничката. Ебру означава „водна повърхност” или „лика на водата”. Макар че изглежда необичайно да се рисува върху вода, тази сложна техника е доведена до съвършенство от източните народи. През по-късни години – 17-18 век, това изкуство преминава в Европа. Наричат го „марблинг” или „турска хартия”, защото изображенията наподобяват мраморни повърхности.

Всичко в класическото ебру е натурално – така, като са го правили пионерите на това изкуство преди векове. И днес боите от растителни и минерални пигменти се накапват върху сгъстена със смола дестилирана вода. Четките пък все така се изработват от опашката на стара кобила и се закрепват върху стрък от розов храст.

Някога старите майстори рисували цветя, животни, хора, но най-често лалета и рози. С лалето художниците изразявали любовта си към Всевишния, а с розата – своята привързаност към пророка Мохамед. Днес древното изкуство получава съвременно измерение.

По някакъв начин ебру се доближава до абстрактното изкуство, защото човек никога не знае какво ще се появи и винаги е различно, казва Анжела Минкова. – Просто танц на боите – играем си като децата и създаваме вселени, които достигат до най-скритите кътчета на душата и тя се чувства едно с Бог. Аз използвам класическа техника и това допринася за подобно магическо присъствие, защото всичко се влияе от всичко – от въздуха, от температурата, от някакви странни неща, които все още не познаваме, от настроението. И понякога се получават великолепни работи, друг път не толкова, но винаги е невероятно.

Ебру е мимолетно изкуство, за което остава само споменът върху хартия, но не и творбата в целия й блясък. Но Анжела Минкова не се натъжава и цитира стара мъдрост – „Хвани мига и той ще ти се отблагодари”. Ала стига да не поискаш да го притежаваш, – допълва тя. Заниманието с ебру е начин да се докоснем до мимолетността на всичко, да се слеем с това, което правим на момента, и да медитираме, казва още художничката. Според нея не е необходимо да се пристъпва с конкретна идея. Достатъчно е да се оставим на емоциите и на моментната си психическа нагласа. Като игра.

Анжела Минкова има академично образование и множество изложби у нас и в чужбина. Казва, че ебру е новата й любов и като всяка любов тя е много капризна, изискваща, но и даваща. И тъй като е на любовна вълна, художничката се е заела със задачата да сътвори първата по рода си „Книга за похвали и оплаквания от любовта”. А това означава:

Как любовните преживявания се трансформират в изкуство, което не е достъпно за повечето хора. Те обикновено смятат, че щом една любовна любовна история свърши, тя най-вероятно си отива при другите. А моето преживяване не е такова - според мен никой не може да притежава никого. И все пак  най-истинският начин да „притежаваш” някого е да го претвориш. Само тогава той става на друга територия, преминавайки от територията на реалността в територията на изкуството. Тогава обаче няма думата и доста често се сърди.

Ако и вас желанието да направите първата си рисунка върху вода ви е докоснало, можете да се обърнете за помощ към Анжела Минкова и нейната „водна лаборатория” в столичното читалище „Г. С. Раковски”.