Георги Корназов и Биг бендът на БНР представят „Съзнание”

публикувано на 29.09.15 в 14:20

Снимка: архив

Изцяло отдаден на музиката, джаз тромбонистът Георги Корназов не спира да ни изненадва с мащабите на своето вдъхновение. Живее във Франция, но неизменно споделя сътвореното там с българската публика. Само преди месеци ви представихме албума „Съзнание” – негова авторска музика, записана в дуо с пианиста Леонардо Монтана. Върху диска, издаден във Франция, заглавието е изписано на латиница – Suznanie. Още тогава той ни разказа, че част от пиесите е преаранжирал за биг бенд и трима солисти, имайки предвид конкретен оркестър – Биг бенда на БНР. А солистите, за които е предназначена тази музика, са Росен Захариев-Роко (тромпет и флюгелхорн), Антони Дончев (пиано) и авторът.

От няколко дена Биг бендът на БНР и солистите усилено работят върху проекта на Георги Корназов. Концертът, на който ще имаме възможност да го чуем, е на 30 септември в Първо студио на нашата медия. Пиесите всъщност съставят сюита от 13 части.

Интервю с Георги Корназов

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

В момента довършваме записите на тези пиеси с идеята да бъде издаден компактдиск – разказва авторът. – Докато работех над проекта непрестанно си представях именно тези солисти и оркестър. С Роко ме свързва дългогодишно приятелство и музикантски преживявания. А Антони Дончев, диригент на Биг бенда на БНР, е един от моите учители в джаза. Четох, че определят над 17 степени на човешкото съзнание. За мен те са поляризирани в различни крайности. Счита се, че висшата степен на съзнание носят големите учители на човечеството – Буда, Кришна, Христос. За мен на най-ниско стъпало са диктаторите и хората с престъпно мислене. А истинските артисти, които дават всичко от себе си безвъзмездно, са устремени нагоре. Те живеят на сцената, без да имат материалистични стремежи. Просто не могат по друг начин. Музиката, която представям, писах четири или пет месеца. През това време не съм получил стотинка за труда си. Но това е моят избор, не можех да не го направя. За това става дума. Всичко красиво на този свят се ражда от любов и посвещение. Всички части от сюитата носят различни имена – „Утрин”, „Тъга”, „Съзнание”… В техническо отношение не са трудни според мен. Проблемът пред изпълнителите е да бъдат обхванати като едно цяло – така, както са замислени.