И тази година България се включи в Европейската нощ на учените. Освен в София, тя се проведе в Пловдив, Варна, Бургас, Русе и Стара Загора, както и в още над 300 европейски града. Организатор на събитието за България е Британският съвет. Основната цел бе да бъдат показани и обяснени различните сфери и възможности на науката, да се помогне на желаещите да станат изследователи и откриватели. В нощта на учените участваха Българската академия на науките, университети от столицата и страната.

Националната галерия „Квадрат 500” също стана домакин на лекции и демонстрации. Една от презентациите, които предизвикаха особен интерес, беше на заместник-кмета по културата на Столична община д-р Тодор Чобанов, археолог по образование. Тя беше свързана с археологически тайни на столицата.

Пред храма „Света София” се намира най-важната гробница, открита от археолозите в нашия град – разказа той. – Тя има една уникална черта, която я прави изключително интересна за историята на София. Това е единствената гробница тук, която има надпис,съобщаващ за конкретна личност. Това е гробницата на Хонорий. Този Хонорий е бил раб Божи, което означава, че е бил епископ. Когато умира, вероятно в дълбока старост, от уважение към него, древните граждани му изграждат този забележителен паметник. От научна гледна точка тя е изключително важна, защото надписът е рядка смес между гръцки и латински. Това очевидно е доказателство за смесването на тези два езика през V-VIвек на територията на града.”

В презентацията си д-р Чобанов разказа за археологическите обекти, по които се работи на територията на града. Очаква се догодина да приключат разкопките при Западната порта на древна Сердика. Още през 70-те години там започват разкопки, които разкриват двете кули от портата, както и части от главната градска улица. Заедно с това е открита и мозайка, за която се смята, че е част от огромна базилика, построена по поръка на император Константин Велики. Смята се, че в нея е проведен и прочутият Сердикийски църковен събор от 343 година. За да бъде легитимен подобен събор, на него е трябвало да присъстват епископи от цялата Римска империя, които по онова време са били около 400 души. Разбира се, те идват с придружители. Единствената сграда, открита до момента, която позволява да бъдат събрани на едно място толкова хора, е била именно тази базилика.

Друга подробност: под северозападната част на днешния център на София пък се намира някогашният център на Сердика, който е на повече от 3000 години.

Най-новият обект, по който работата е започнала тази есен, е Форумът на Сердика – при днешния площад „Света Неделя”. Къде е била агората на града остава мистерия, но се знае, че под днешния хотел „Балкан”се е намирал общинският съвет на града. Би трябвало централният площад да се намира непосредствено до съвета. Това, което е открито след разкопките, обаче е огромен дворец, в чийто основи е намерено съкровище. То е съставено предимно от юбилейни монети.

В своята хилядолетна история София винаги е била духовен или административен център на територията, която я заобикаля. Затова не са изненада постоянните открития, които са както от времето на траките, така и от Римската империя. Тъжно е, че градоустройствените решения по времето на социализма и построените сгради на Министерския съвет, Президентството, ЦУМ и хотел „Балкан” пречат за пълното разкриване и проучване на археологическото наследство на София.