На какви интересни факти са се натъкнали създателите на лентата, снимайки в 10 държави?

За нас беше изключително важно да видим как Кирило-Методиевото дело се възприема днес в държавите, с които то е свързано. Ние търсехме малките човешки истории, които заснехме, разказващи за това как наследството на двамата братя присъства в ежедневието на хората. Например в Италия зрителите могат да видят как две българки творят, вдъхновени от Кирил и Методий и създадените от тях букви. В Словакия ще чуят историята на един дърворезбар, който също в своята работа е окрилен от делото на Кирил и Методий. Има още много интересни истории.

За авторите на филма е било важно да бъдат представени съвременните измерения на Кирило-Методиевото дело.

Обикновено, когато говорим за двамата братя, ние ги свързваме с ІХ век, времето, в което те са живели и очакваме да чуем една история за това как са родени в Солун, как ги вземат във Великоморавия, как Кирил умира в Рим, а Методий малко по-късно във Великоморавия, как делото им е разрушено там и продължено в България. Нашата цел е да отидем отвъд този разказ и да покажем какво е значението на Кирил и Методий в историята на Европа и на славянските държави от ІХ век до днес. Това е основният акцент на филма. Не че няма разказ за живота на Светите братя така, както го представят историческите извори, но в него ние сме се опитали да преплетем именно това съвременно звучене на тяхното дело и да разкажем онези малки истории, за които става дума.

Какви легенди намират място в „Пътят на буквите”?

Една от най-старите легенди е за покръстването на чешките князе Свети Вацлав и Света Людмила от Методий. Това е средновековна легенда, която е създадена в ІХ-Х век именно с цел да се легитимира независимостта на Чешкото кралство по онова време. Всъщност, ние сме се опитали да обърнем внимание точно на това как делото на Светите братя и особено на Методий, са имали огромно значение именно за отстояване на независимостта и обосноваване на идентитета на славянските държави. И във връзка с това понякога има митологизация на тяхното дело.

Какво е мястото на Средновековна България като продължител на делото на Светите братя?

Трябва да знаем, че без Средновековна България нямаше може би днес да говорим за Кирил и Методий и тяхното дело. Именно в България, по времето на българския княз Борис намират прием Кирило-Методиевите ученици, които след смъртта на Методий в 885 година са прогонени от Великоморавия. Тук те имат възможност да продължат делото на своите учители по превода на най-важните богослужебни книги – Библията, Апостола и други. Впоследствие около цар Симеон се създава кръг от книжовници, които създават нови творби. И, разбира се, от България тези книги преминават в Русия, в Хърватско и други страни.