Дългоочакваният концерт на Красимира Стоянова и Людмил Ангелов е  последното събитие от програмата на „Пиано Екстраваганца“ – фестивал, чието четвърто издание следим от 25 септември. Това е първата съвместна изява на новата камерна двойка, в която си партнират български музиканти от световна величина. Людмил Ангелов е артистичен директор на „Пиано Екстраваганца“, пианист със забележителна кариера като солист, камерен изпълнител, педагог, организатор на фестивали.

За мен е много голяма чест, че за първи път ще бъда на сцената с нашата прекрасна оперна певица Красимира Стоянова. Прочута в целия свят, тя постоянно се изявява на големите оперни сцени – Ла скала, Ковънт Гардън, Метрополитън, Карнеги хол и много други. Разбира се – и Виенската Щатсопера, където е от години. Започваме сътрудничеството си с програма, включваща шедьоври от песенното творчество. В първата част публиката ще може да чуе италиански автори – Белини, Верди и Респиги. След това сме подготвили творби от руски композитори - „Песни и танци на смъртта“ от Мусоргски и няколко романса от Рахманинов. Мисля, че програмата е интересна и слушателите ще я оценят. През следващите два сезона имаме планирани рецитали в големи културни столици. Мисля, че песенната вечер ще бъде достоен завършек на „Пиано Екстраваганца”, чийто афиш тази година предложи великолепни концерти с участието на музиканти от Люксембург, Полша, Испания, Франция и България.

Интервюто с Людмил Ангелов записахме преди няколко дни, намерихме го в Северна България – в гр. Добрич. Оттам започна националното турне на друга камерна двойка, в която пианистът е заедно с известния български цигулар Веско Пантелеев Ешкенази, концертмайстор на Кралския Концертгебау оркестър в Амстердам – Холандия. 

Тази година отбелязваме нашия 20-и рожден ден като камерно дуо, разказва Людмил. – Първите ни съвместни концерти бяха преди две десетилетия и оттогава не сме преставали да свирим заедно. И много, и малко са тези години. Това е значителна част от съзнателния и активен човешки живот. На ми се струват малко, защото имаме още толкова планове. С желание и устрем се събираме всеки път, за да репетираме и да подготвим поредната програма, която да поднесем на публиката. Това са от редките радостни моменти в живота – да срещнеш някой, който мисли като теб на сцената. Това носи огромно удоволствие и радост от музицирането – най-важното в камерната музика, според мен. Преди години изсвирихме интергрално сонатите на Моцарт, на Брамс, записахме произведения от Гершуин. В репертоара ни влизат пиеси от Пиацола, от Гардел. Започваме поредица концерти, с които искаме да зарадваме всички наши почитатели.