Мисия на Международния валутен фонд посети България от четвърти до девети ноември и обсъди с българските власти актуалното икономическо развитие и перспективи пред страната. Една от основните препоръки на фонда към България касае политиката на разходи на правителството. Според МВФ през 2016-а страната трябва да наложи по-строг контрол върху изразходването на средства, за да може да постигне фискалните си цели и сведе бюджетния дефицит до желаните два процента от брутния вътрешен продукт. Според Фонда България е пропуснала възможността да редуцира фискалния дефицит през 2015-а, въпреки по-добрите приходи в хазната и дефицитът ще достигне 3,3 на сто от БВП. От своя страна властите неотдавна обосноваха високите държавни разходи с необходимостта от харченето на пари за изпълнение на европейски проекти и с невъзможността на някои министерства да намалят съгласно препоръките разходите за персонал, което самият финансов министър Горанов призна наскоро. Крачка назад в политиката по редуциране на държавните разходи беше и забуксувалата реформа в силовите ведомства. Българските власти не удържаха на натиска на служителите от МВР и се отказаха от всички планирани реформи, касаещи социалните придобивки в сектора. Нещо повече, разчетите за Бюджет 2016 сочат, че вътрешното министерство ще получи с 80 милиона лева повече през следващата година. Предвиждат се повече пари и за образование и здравеопазване.

Според ръководителя на мисията на МВФ Мишел Шанън, през 2015-а година икономиката на България ще отбележи умерен ръст от около 1,7 процента, което е близо до показателите от 2014-а. Основен двигател на растеж през настоящата година е износът и по-доброто усвояване на средства от европейски програми. Според Фонда, икономическият растеж през следващата година ще се повлияе положително от очакваното повишаване на вътрешното потребление. От друга страна, в последните няколко години държавният дълг на България постоянно расте и страната е далеч от ниските нива на дефицит, отчетени през 2009-а. Влизането на страната в така наречената "дългова спирала" доведе съотношението на дълг към БВП до цели 27 процента. И въпреки че този показател в България е все още сред най-ниските в ЕС, властите трябва да предприемат балансиращи мерки, които да предотвратят по-нататъшно натрупване на голям дълг. От МВФ отново акцентират върху основните слабости на местната икономика, свързани с пенсионната и здравната система, както и с енергетиката. В тази връзка се препоръчват нови мерки за контрол при отпускането на инвалидни пенсии, за да се ограничат злоупотребите с финансови средства на българските осигурителни фондове. Няма как да не прави впечатление стремглавото нарастване на броя на тези пенсии, като по данни на НСИ техният брой през последните 15 години се е увеличил цели три пъти. Нарастващите дефицити в Националната електрическа компания представляват потенциален риск пред националната икономика и Фондът препоръчва страната да предприеме спешни мерки за редуциране на отрицателния баланс в електроенергийната сфера. Според Фонда, трябват също по-ефективни мерки за подобряване на бизнес средата и по-успешна борба с корупцията, което би имало ползотворен ефект върху чуждите инвестиции.

По отношение на банковия сектор редовната мисия на МВФ заявява, че въвеждането на Европейската директива за преструктуриране на кредитни институции е положително за страната и прилагането й се осъществява по план. Фондът също така оценява положително предстоящата през 2016-а оценка на качеството на активите в българския банков сектор.