Това, което става по света, ни засяга. И колкото повече си затваряме очите, че ни засяга, колкото повече се затваряме във вътрешните си проблеми, стесняваме хоризонта си, толкова всъщност по-неадекватни сме при взимането на решения вътре в страната. Затова аз бих казала, дали съм аз, дали е някой друг - българите с позиции, които ни свързват със света, отварят прозорец за страната ни и той помага на България. Това казва Кристалина Георгиева в едно свое интервю малко след като поема поста заместник-председател и Комисар по бюджета и човешките ресурси в Комисията Юнкер. Това е вторият й мандат като европейски комисар от България. Първият започна на 9 февруари 2010 година. Още същата година на на 30 ноември тя е обявена за „Комисар на годината“ и за „Европеец на годината“ в годишните награди на електронното издание „Юръпиън войс“ (European Voice) като отличие за нейната дейност за управление на хуманитарните катастрофи в Хаити и Пакистан.
Кристалина Георгиева е икономист и преподавател, доцент в катедра „Икономика“ на УНСС в София, служител и вицепрезидент на Световната банка. Номинацията й за комисар от българското правителство става при извънредни обстоятелства – след като Румяна Желева, бивш външен министър от кабинета „Борисов“, се проваля при изслушването в Европейския парламент. Ресорът на българския комисар се запазва, но от Комисията очакват предложение за друг кандидат. По-късно Георгиева споделя, че международното сътрудничество, хуманитарната помощ и реагирането при кризи е познат ресор за нея, тъй като Световната банка работи много близко със системата на ООН, с Червения кръст, и затова с благодарност приема предложението на правителството. На 3 февруари 2010 година Комисията по развитие в Европейския парламент изслушва Кристалина Георгиева, която показва задълбочени познания по ресора, който ѝ е възложен.
Красива, умна, талантлива и малко екзотична, Елисавета Багряна е звездата на българския културен небосклон, зает почти изцяло от мъжете. Въпреки чувствителността и крехкостта си, тя обаче се оказва удивително силна и оцеляваща в трудната борба за..
„Време на вяра, надежда и любов. И отсъствие на мъдрост.“ Така характеризира началото на 90-те години Петко Ковачев, който тогава е член на Независимите студентски дружества и „Екогласност”. През 1990 г. събитията вървят не като поток, а като придошла..
10 ноември 1989 г. е ден, който за обикновените българи започва като всички предишни дни. В 18 часа, когато чрез Българско национално радио се изказва благодарност към Тодор Живков и се съобщава, че Петър Младенов заема поста Генерален секретар на ЦК на..