Известни и обичани теми от произведения на Пучини, Чайковски и Шуман са вдъхновили новия албум на Ангел Заберски-син, осъществен с неговото трио. Премиерата е на 2 декември в концертното студио на Радио Пловдив, събитието е част от петото издание на „Камерна сцена – Пловдив“. В албума пиесите започват с кратки цитати от оригиналните творби, оставяйки слушателя няколко секунди с автентичния звук от „пукащите“ стари записи. Следва „превключване“ към стилистиката на джаза, което е толкова естествено, че изглежда като свежа и остроумна игра. Цялата колекция съвсем спокойно би могла да носи заглавие „Почит към Романтизма“. Авторът е избрал да я нарече “Like Jazz”.

Какво е мястото на новия албум в богатата биография на известния български джаз пианист и композитор – ето и неговия отговор:

За мен това е лично постижение преди всичко. Всеки нов проект трябва да е едно стъпало нагоре по безкрайната спирала на музиката – това е моето кредо. Записах пиесите със Стоян Янкулов – барабани и Борис Таслев – контрабас. И двамата са музиканти, с които свиря много често и на които мога да разчитам винаги. “Like Jazz” е нашият втори албум, предишният се нарича “Reflections”, излезе преди две години. Този път реших да посегна към сериозната музика. Има три пиеси върху теми на Пучини, две са от оперите „Турандот“ и „Бохеми“, а третата е малко позната пиеса за струнен оркестър. Нарича се „Хризантеми“ и е писана в ранния му творчески период, има славянски влияния, според мен. Преди години моят баща каза, че е добре да я чуя, но аз не обърнах особено внимание. След време случайно попаднах на нея и просто се влюбих. Чайковски присъства с „Валс на цветята“ от „Лешникотрошачката“ и една бавна, истинска славянска тема от неговата Шеста симфония. Постарах се да не променям музиката на композиторите. Разбира се, използвал съм предимно джаз хармония, но основният тематичен материал е запазен. Изключително харесвам думата „естетика“ и дори в ежедневието се старая да бъда с естетическа нагласа към всичко, което правя. В естетиката най-важна е мярката – и в живота, и в музиката. Ако прекрачиш нейната граница, усилията ти стават самоцелни и нямат стойност.