2013 г. – Управление в изолация - 80 години в 80 седмици

2013 г. остава в най-новата история на страната като година на протестите. Заради тях през февруари си отива първото правителство на ГЕРБ начело с Бойко Борисов, а дошлото на власт след изборите на 12 май двупартийно управление на БСП и ДПС започва със скандални назначения.

Патовата ситуация в Народното събрание, където на управляващите не достига един глас, за да започнат редовните парламентарни заседания и да бъде избран нов кабинет, роди метафората за „златния пръст”. А негов носител се оказа лидерът на „Атака” Волен Сидеров.

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Гласът от „Атака”, който осигури това заседание днес, е моят глас. Защото за разлика от тук седящите 97 представители на политическа партия ГЕРБ, аз съм отговорен човек. Последователен и отговорен.

Правителството на Пламен Орешарски е избрано с гласовете на БСП и ДПС и с мълчаливото съгласие на националистите. Още с първите си стъпки то предизвиква гражданското недоволство, заради непрозрачния начин, по които взима решенията си, а за протестите си хората се организират чрез социалните мрежи.

Едно от първите решения на правителството от 14 юни е да извърши структурни промени в службите за национална сигурност като от МВР е извадена Дирекцията за борба с организираната престъпност и прехвърлена в Държавната агенция за национална сигурност /ДАНС/. Избраният за неин председател депутат Делян Пеевски и фактът, че това се случва без всякакъв дебат, взривяват социалния мир и изкарват спонтанно хората по улиците на София и големите градове. Българите виждат арогантното лице на задкулисието, което диктува на правителството, и това ги сплотява за отпор, както никога досега. Въпросът – кой предложи Пеевски, стана знаков за годината. Ето какво казва един от протестиращите:

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Това, което планираха да направят с тази мегаструктура ДАНС + ГДБОП, това беше едно паралелно министерство на вътрешните работи под контрола на олигархията. Какво може да очакваме да се случи като резултат? Така че реакцията е съвсем нормална. Освен това тия хора, които в момента мислят, че са правителство, не могат да управляват – това е очевидно. Ние виждаме, че те не могат самостоятелно да взимат решения.

Лятото на 2013 година е горещо не само заради температурите, а и заради градуса на народното недоволство.

23 юли ще се запомни като „Нощта на белия автобус” и обсадата от страна на протестиращите на парламента, в който текат дебати за предстояща актуализация на бюджета. Полицията се опитва да пробие блокадата с автобус, който трябва да спаси от „народната любов” депутати и министри. Стига се до сблъсъци, при които са ранени хора. Обсадата продължава до ранните часове на следващия ден.

Няма спокойствие за министрите от правителството на двойната коалиция и подкрепящия ги в парламента „златен пръст” и през отпускарския месец август. Макар повечето от тях да тръгват към резиденциите и почивните станции на властта на морето, отзад ги следва маршът на протестиращите, станал популярен като „Орешарски марш“.

На 22 октомври 2013 година започва нов протест – този път на студентите. Създава се движението на „Ранобудните студенти” с искане за нов морал в политиката и оставка на правителството. На 12 ноември парламентът е повторно окупиран, този път от недоволни студенти, събрали се от цялата страна. Отново има полицейско насилие и пострадали. „Оставка!“, „Вие сте позор!”, скандират събралите се около сградата на Народното събрание.

Въпреки постоянния уличен натиск и нестихващите протести, правителството на Пламен Орешарски продължава да управлява до 23 юли 2014 г. Тогава, след 405 дни, премиерът подава оставката на кабинета.

Споделете

2013 г. – Управление в изолация

Още от категорията

1991 г. – Елисавета Багряна – вечна и неповторима

1990 година: Времето е наше?

1989 г. – Промяната

Българско Национално Радио