„Не обичам думата „легенда“, аз съм реален човек и артист. Но ако трябва да кажа нещо по този повод, то е следното: бях признат за най-добрия кантиленен бас в света.“ Това казва в едно от последните си интервюта прочутият бас Никола Гюзелев. Вестник „Монд“ описва гласа му като „съзвездие от скъпоценни камъни“. Още от началото на кариерата му, той е сравняван с руския колос Фьодор Шаляпин, а също и с Борис Христов. Ето малка част от това, което критиците казват за него:
„Одухотвореното лице, очите, които казват толкова много – понякога влажни от мъка, понякога – ледено студени и жестоки или лукаво проблясващи... И тогава зазвънява гласът му – освободен в целия си диапазон дълбок и красив бас. Гюзелев като актьор впечатлява с вътрешната си енергия и страст, с дълбокия си емоционален потенциал. Той създава необичайни преживявания и емоции. И жестовете му – толкова експресивни, нежни и срамежливи, предизвикващи или прощаващи. Винаги енергични, те са елегантна и прецизна изява на сценичното му мислене, като придават съвършенство и завършеност на сценичните му образи.“
Никола от детството си живее с музиката и рисуването. На 11 години изпълнява главната роля в оперната постановка "Малкият цигулар" в родния си град, Павликени. В различни периоди на порастването си вярва, че ще бъде велик художник, ненадминат певец или бъдещ Паганини. А ето какво си спомня като възрастен за своя първи досег с музиката:
Когато е на 15 години, чува за първи път монолога на Борис от операта „Борис Годунов“ на Мусоргски и е омагьосан от въздействието на оперната музика. Години по-късно на въпрос защо монологът на Борис му е направил толкова силно впечатление, Гюзелев казва:
Самата мелодия ме впечатли, като имате предвид, че отдалече и думите не съм ги чувал. Това издигане на гласа нагоре като летене. Но както вече ви казах, това можеше да се случи, можеше да не се случи и сигурно пак щях да тръгна по този път.
Семейството се премества в София, Никола продължава да пее, свири и рисува. Приет е в Художествената академия в специалност "Живопис", където се отличава с ярка дарба и отлична техника. През 1960 г., след като е завършил с отличие висшето си художествено образование, му предлагат договор за Берлин и той се подготвя да замине. Но срещата с оперния певец и музикален педагог Христо Бръмбаров променя решението му. Бръмбаров открива не само неговия талант, но и таланта на певци като Гена Димитрова, Николай Гяуров и Арон Аронов. Гюзелев остава в България и учи пеене при него.
През юни 1961 г. прави своя дебют на сцената на Софийската опера с ролята на Тимур от операта „Турандот“ на Пучини. През 1962 печели златен медал на международния младежки фестивал в Хелзинки. Казва, че именно тази награда го мотивира да продължи пътя си като професионален певец. През 1963 г. вече е носител на Първа награда и Златен медал на втория Международен конкурс за млади оперни певци в София. Успехът идва само след 2 сезона на професионалната сцена.
След това се превръща в един от най-търсените оперни изпълнители. Никола Гюзелев пее на големите оперни сцени в Европа, Северна и Южна Америка, Япония: "Ла Скала" - Милано, "Сан Карло" – Неапол, "Щатсопер" – Виена, "Щатсопер" – Берлин, "Ковънт Гардън" – Лондон, "Гранд Опера" – Париж, "Болшой театър" – Москва, "Метрополитън опера" в Ню Йорк, "Колон" – Бунос Айрес и много други. Мисията му – да заразява с магията на операта, може да се смята за изпълнена.
В края на дългата си артистична кариера той оставя музикална галерия с над 70 герои от руската, италианската, френската и немската опера. Една от най-въздействащите му роли е тази на Борис от операта на Мусоргски „Борис Годунов”. Затова ще завършим с неговият монолог, запазен в Златния фонд на Българското национално радио.
Сънуват ли космонавтите така, както го правят всички хора на Земята? Положителният отговор на този на пръв поглед прозаичен въпрос не идва нито бързо, нито лесно – това става чак през 1988 г. в рамките на научната програма „Шипка“, която вторият..
На 23 септември 1987 г. пред Паметника на свободата в Русе се провежда церемония по връзване на червени връзки на пионерите. А от румънския град Гюргево отново пълзи облакът със задушлива миризма на хлор. Децата започват да припадат, някои свалят..
Годината е 1986-а. След тригодишен снимачен период и много перипетии по Българската национална телевизия тръгва сериалът „Васко да Гама от село Рупча“. На режисьора Димитър Петров отдавна му се носи славата на голям майстор в работата с..