Сред паметниците на културата с национално значение в град Банско е Веляновата къща. Историята й е свързана с двама известни българи – Иван Хаджирадонов и Велян Огнев. Първият е сред най-богатите търговци на памук в този край. Вторият – зограф и резбар, е прочут с популяризирането на светската стенопис в Банската художествена школа.
Това е една от най-старите къщи в Банско, строена е в средата на XVIII век, представител е на т.нар. Банска къща-крепост – разказва Георги Питов, уредник във Веляновата къща. – Т.е., освен място за живеене, тя е била и място за отбрана. Заради голямата анархия в Османската империя и многобройните разбойнически банди банскалии започват да строят този тип къщи – с дебели каменни зидове. В някои домове те достигат до метър-метър и половина. Къщите имат и здрави, дебели дървени порти и скривалища. През XVIII век Банско се издига като търговски център. Банскалии се занимавали с пренасяне на памук, тютюн, вино, афион и различни подправки от Гърция, от Беломорието за Западна Европа. А оттам са донасяли промишлени стоки и оръжие за Османската империя и по този начин за натрупвали значителни за времето си богатства. И точно тези богатства привличат все повече и повече разбойници, заради това банскалии започват да строят такъв тип къщи.
Иван Хаджирадонов обаче фалира, защото търговията с памук тръгва по други пътища – по море, от пристанищата в Гърция до Триест. Тогава той продава къщата си на общината.
През 1835 година в Банско пристига Велян Огнев, който е сред известните художници на Дебърската школа – отбелязва Георги Питов. – Идва тук по покана на кмета Лазар Герман да рисува в църквата „Света Троица”. Тогава той се запознава със сестрата на Неофит Рилски – София Бенина, оженва се за нея и общината му предлага тази къща като част от хонорара. Той я реставрира и почти изцяло я изографисва. Това е първата изографисана къща в Банско. Най-добре са запазени фреските вдясно в т.нар. женска стая. Това е стаята на стопанката, в която тя е посрещала своите приятелки. Там има два стенописа – единият от Истанбул, другият – от Венеция. Но тъй като в тях преобладава синият цвят, тя се нарича още Синята стая. Това е може би най-хубавото място от къщата. София Бенина е втората съпруга на Велян Огнев, преди това той е имал брак с италианка, с която много са пътували, видял е доста голяма част от Европа. И когато пристига в Банско, иска това да бъде най-красивата стая – на съпругата му. Затова рисува двата стенописа. Колкото до орнаментите на тавана, те са същите като в църквата „Света Троица”. Смята се, че първо ги е рисувал тук и когато му харесат, ги е пренасял на тавана в църквата.
Под голямата обща стая пък първоначално се намирал оборът в къщата и по тази причина тя била най-топла. Затова семейството се събирало именно в нея. Но понеже била доста тъмна, Велян Огнев нарисувал огледала по стените, за да създаде илюзия за по-просторно и по-светло помещение. В нея е и голямото огнище, което служело за осветление, отопление, готвене.
От нея се влиза в работната стая на стопанката, където са нейният стан, а и други приспособления, които тя използвала за шиене, предене, плетене и т.н. После идва т.нар.детска стая. Когато се роди дете, то се отделяло в нея заедно с майката и бащата, докато навърши три години. След това преминава в общата стая при другите членове на семейството. И най-вляво е гостната стая – най-слънчевата. Тя била почти изцяло изрисувана. Но тъй като къщата дълго време била без собственици, преди да стане музей, покривът е бил в лошо състояние, така че голяма част от стенописите са повредени. А по-късно, когато е правена реставрацията на къщата, реставраторите открили, че новите собственици след Велян Огнев са мазали отгоре пластове бяла боя и така били унищожени част от фреските. Сред стенописите в къщата можем да видим сцена с вълци. Смята се, че те са сред малкото животни, които създават семейство за цял живот. И ако единият от двойката умре, другият остава единак. С това зограф Велян искал да покаже колко свързани са били двамата със София.
Лятно време семейството е ползвало най-вече чердака – посочва Георги Питов. – И днес на него може да се види т.нар.кьошк – ъгъл за почивка. А и малко огнище, на което набързо са приготвяли храна. Както и впечатляващи с красотата си дърворезби. На първия етаж са били разположени работилници, изби. И една важна подробност: в детската стая има вход за скривалището, в което са влизали по каменна стълба. На времето, чрез специален тунел, домът бил свързан със съседната Сирлещова къща. А тази къща има много добро скривалище, с повече изходи.
Задушница е важен ден за много християни. На този ден поменаваме починали роднини и близки. Първата от трите Задушници за годината, известна още като Голяма или Месопустна задушница, се пада на съботата (22 февруари), преди Месни Заговезни в..
На 21 февруари почитаме паметта на преподобни Тимотей и на свети Евстатий, архиеп. Антиохийски . Преподобни Тимотей Отшелник, италианец по произход, от младини се подвизавал в манастир, наречен "Символи", в Мала Азия, близо до планината..
На 20 февруари православната църква чества паметта на свети Лъв, епископ Катански, свети Агатон, папа Римски и свети свещеномъченик Садок, епископ Персийски и 128 мъченици с него, както и преподобни Плотин . Свети Лъв бил родом от..
На 24 февруари Православната църква чества Първо и второ намиране честната глава на св. Йоан Кръстител. След като по желание на Иродиада..
На 25 февруари православната църква чества свети Тарасий, архиепископ Константинополски. Свети Тарасий, патриарх Константинополски ,..