Една от най-интересните и стойностни кампании през изминалата година беше свързана със 100-годишния юбилей на българското кино. През януари 1915-а в София е показана първата публична прожекция на комедията „Българан е галант”, в която сценарист, режисьор и изпълнител на главната роля е Васил Гендов. Той полага и основите на сегашната ни Национална филмотека, на Съюза на българските филмови дейци. 100 години след въпросната прожекция нов документален филм – „Васил Гендов – мит и реалност”,представя пионера в игралното ни кино. Лентата е само част от многобройните прояви, свързани с годишнината. Ето какво разказва в интервю за Радио България киноведът проф. Божидар Манов:

Цялата година премина под знака на столетието на киното ни, редица културни институции се включиха в това отразяване. Българската филмова академия, когато връчваше своите награди, постави специален юбилеен акцент. А Българската национална телевизия направи два много успешни формата. „Лачените обувки на българското кино” бе за сто игрални филма, които зрителите избраха и след това класираха в своите предпочитания. Във втория формат – „Лачените обувки на документалното кино”, който впрочем продължава, се излъчват най-добрите 20 документални творби. Така цялата общественост беше осведомена за важния културен юбилей. Ще добавя обаче една необходима корекция.  Винаги уточнявам: навършиха се 100 години на игралното ни кино. Защото, 5-6 години по-рано, в 1909-1910 година са създадени първите ни документални филми, които не бива да забравяме и така да съкращаваме историята на българското кино.

Юбилеят мобилизира филмовата гилдия. Домът на киното бе място за Дискусионен клуб с автограф, който представяше любими родни заглавия и техните автори. Публиката – предимно младежка, имаше възможност да научи непознати факти за създаването на филмите, да чуе анализа на известни критици. Големите филмови фестивали „Златната роза” и „Любовта е лудост” бяха съпроводени с много дискусии. Най-мащабното киносъбитие у нас – София Филм Фест, показа две подборки с ленти. Първата бе с класически български филми, създадени до промените от 1989-а, другата – с творби на новото ни кино след 1990-а.

В София Българската национална филмотека поддържаше в кино „Одеон” цикъл прожекции както на премиерни филми, така и на стари от нейните фондове. Т.е. всички подобни събития включиха на практика цялата кинематографична общност. Това са повече от две-три хиляди души професионалисти, които под една или друга форма участваха в отразяването на този юбилей, тъй като безспорно днес българското кино е един от културните стълбове на съвременното ни общество и неговото укрепване е задача на всички. И затова аз лично съм удовлетворен, че това столетие осветли допълнително усилията на съвременното българско кино да бъде продължител на делото на Васил Гендов и на пионерите от ранните му години.

Списание „Кино” – орган на Съюза на българските филмови дейци, през цялата година излизаше със стойностни текстове за юбилея – исторически, аналитични, критически. А Националната академия за театрално и филмово изкуство бе домакин на мащабната конференция „Българското кино – 100 години след началото”. Докладите от нея са публикувани в сборник, посочва Божидар Манов.

Радостно е, че тъкмо в столетната година на игралното ни кино два от нашите филми – „Каръци” и „Потъването на Созопол” – първият – на Ивайло Христов, вторият – на  Костадин Бонев, имаха много успешно международно разпространение с авторитетни фестивални награди. Надявам се, че както през изминалата година с допълнително финансиране държавата подпомогна юбилея, така и в настоящата и следващата години тя ще подпомага филмовото производство, разпространението, включително зад граница. Защото това е не просто частен интерес на една професионална общност, която достойно отбелязва вековния юбилей, а е част от културния хоризонт на цялото съвременно българско общество – отбелязва Божидар Манов.